ФАУНА

Комплексът от всички видове животни, които се срещат в даден район, се нарича фауна. Районът може да бъде различно голям местност, планина, езеро, страна, континент, а дори и цялото земно кълбо напр. фауна на Пирин, фауна на България, фауна на Европа, и т.н. В комплекса влизат видовете от всички отдели животни, но твърде често се вземат под внимание само видовете от определен отдел или дори разред и семейство напр. насекомна фауна, фауна на бозайниците, фауна на гризачите и т.н.

Клонът от систематиката на животните, който се занимава с фауната, се нарича фаунистика. Основната задача на фаунистиката е да установи точния и пълен таксономичен състав на фауната. Тази задача е много трудна и особено за някои групи животни е доста далеч от пълното й решаване както в световен мащаб, така и по отношение дори на малки територии. В България досега са установени около 18 000 вида животни, но се предполага, че на територията ни се срещат не по-малко от 35 000 вида. Смята се, че е напълно известен таксономичният състав само на гръбначните животни: риби около 200 вида, земноводни 16 вида, влечуги 36 вида, птици 354 вида, бозайници 88 вида. Всички гръбначни са само 4,5% от установените досега видове животни.

Земното кълбо във фаунистично отношение, както и във флористично е разделено на големи райони холарктичен, неотропичен, етиопски, ориенталски, австралийски и антарктичен. Всеки от тях има едни или други по-малки поделения. България принадлежи към две фаунистични подобласти: северна и южна, а освен това е разделена на фаунистични райони дунавски, старопланински, рило-родопски (северна подобласт), струмско-местенски, тракийски, черноморски, странджански (южна подобласт). Фауната на северната подобласт се характеризира с евросибирски (северен), а южната - със средиземноморски (южен) произход на видовете.

Фауната на България се характеризира с редица особености. В нея има реликтни видове. Едни от тях са терциерни реликти и са преживели измененията в условията на живот в продължение на около 12 млн. г. Повечето от тях (сухоземни мокрици, многоножки, някои паякоподобни и др.) са обитатели на пещери. От рибите такива са напр. пъпчесто попче (в полусолени води покрай Черно море), струмски гулеш (в Струма и притоците й). Други реликти са кватернерните (ледниковите), имат северно-алпийски произход и са по-многобройни и широко разпространени, напр. трипръст кълвач (в Рила, Родопите).

В гръбначната фауна на България има многобройни централно-европейски видове (кефал, скубар, дъждовник, голям гребенест и алпийски тритон, обикновена чесновница, таралеж, див заек, воден плъх, благороден елен, дива котка и др.), евросибирски видове (щука, лещанка, жаба дървесница, усойница, малка кукумявка, сокерица и др.), източносредиземноморски и средиземноморски видове (балканска чесновница, блатна костенурка, балкански гекон, зелен гущер, сив стенен гущер, червенопетнист и вдлъбна-точел смок, пепелянка, чухал и др.).

Познаването на фауната на България има важно научно и стопанско значение. Фаунис-тичните изследвания са основа за установяване на естествените животински ресурси на страната ни. Чрез тях може да се правят мотивирани предложения за опазване на изчезващи и редки видове животни.