Ф. М. ДОСТОЕВСКИ

Пръв в световната литература Достоевски изследва болезнените прояви в човешката душа и поставя началото на ново явление в литературата т. нар. полифоничен роман". Интересът и съчувствието към страдащите е емблемата на Достоевски, навярно защото той самият много е страдал през живота си.

Роден е на 30 октомври 1821 г. в Москва. Баща му, Михаил Андреевич Достоевски, е лекар в Мариинската болница за бедни. Семейството обитава едно от помещенията на болницата, превърнато по-късно в музей Достоевски". Майката на писателя, Мария Нечаева жена с нежна душа, умира млада и оставя седем деца сираци. След нейната смърт фамилията се преселва в малко имение в Тулска губерния. Бащата изоставя професията си и изпада в тежка депресия. Агресивното му поведение го довежда до конфликт с местните селяни и става причина за смъртта му.

Безрадостната семейна среда се отразява потискащо върху младия Достоевски. Тя развива у него самовглъбеност и мрачни чувства, изостря интереса му към тъжното в живота. Още в детството той навлиза във вселената на страданието, а по-късно като писател го възвисява до чистилище, като пише: Страданието е главният и може би единствен закон на битието на цялото човечество."

Фьодор и по-големият му брат Михаил първоначално се образоват вкъщи, после в частни пансиони и в Главното военноинженерно училище в Петербург. И двамата обичат да четат и щом пристигат в Петербург първо обхождат местата, свързани с живота на Пушкин. Достоевски не е особено доволен от избраното от баща му училище, но през цялото обучение е между първенците в курса. Получава звание инженер-подпоручик и държавна служба, на която остава само една година. През тази година е публикуван негов превод на Евгения Гранде" на Балзак, но Достоевски решава да се отдаде само на литературни занимания. Още с първия си роман Бедни хора" (1845 г.), предизвиква възхищението на руската литературна критика в лицето на Белински и Некрасов.

По същото време Достоевски се запознава с революционера Петрашевски и започва да посещава тайните събрания на кръжока му. Увлича го и идеята за сваляне на тираничната царска власт и освобождаване на селяните от крепостничеството. Достоевски става един от най-пламенните оратори на тайното общество.

На 19 ноември 1849 г. 22-ма петрашевци са арестувани и осъдени на смърт от Николай I. Присъдата трябвало да бъде изпълнена на казармения плац на Семьоновския полк, където бил издигнат ешафодът. Някои от осъдените вече били помилвани, но за назидание царят искал да ги накара да усетят смъртта. По-късно Достоевски разказва: Ние, петрашевци, стояхме на ешафода и слушахме присъдата без ни най-малко разкаяние... Присъдата смъртно наказание чрез разстрелване, прочетена ни предварително, беше прочетена съвсем не на шега; почти всички осъдени бяха уверени, че тя ще бъде изпълнена и прекараха най-малко десет ужасни, безмерно страшни минути на очакване на смъртта." Преживяването е най-страшното в живота на 27-годишния тогава писател. Нанесен е тежък удар на психиката и здравето му. От този момент зачестяват епилептичните му припадъци.

Смъртната присъда на Достоевски е заменена с 4 години каторга в Сибир. Окован във вериги, при студ 40 градуса под нулата, на 23 януари 1850 г. той пристига в Омската крепост място, описано в Записки от мъртвия дом" като ад, мрак непрогледен". Каторгата не сломява духа на писателя, но го преобразява. Той преосмисля политическите си възгледи и избира друг път на религиозното самоосъзнаване.

На 23 януари 1854 г. веригите на Достоевски са свалени, но това все още не