Радой Ралин

Езопиада - Басни за пълзящи

Децата на маймуната

Обикновено маймуната ражда две деца, от които оцелява второто. Тя си

въобразява, че първото е най-способното, най-умното, най-красивото, а

второто е някое изчадие и затова го захвърля и оставя на самотек, докато

първото си го гали по цял ден и толкова нежно го прегръща, че го

задушава и то умира. А в същото време второто дете вече е свикнало на

самостоятелен живот.

Делфини, китове и кротуша

Кипяло морето, голяма битка се захванала помежду кита и делфина, ще се

изпотрепят и папер няма да остане от тях. Вярна на нрава си и на името

си, кротушката застанала между шамарите им и рекла:

- Не така бе, колеги! Я помислете, какъв пример давате на нас, по-малките!

- Ти много не знай, за да не те глътна! - викнал делфинът.

- Ние сме извън играта! Кой от вас ще хаби физическа енергия да ни гълта?

- Като знаеш това - предупредил я китът, - защо не допуснеш, че ни е

обидно една нищо и никаква кротуша да ни разтървава?

- Нищо и никаква кротуша - повторила тя, - ама знаете ли кой ми е

поставил тази задача?

Пепелянка и водна змия

Пепелянката често посещавала с водоснабдителна цел един поток, а там

обитавала и друга змия - водна. Днес така, утре така, водната змия

възнегодувала, че пепелянката не уважава нейната територия и открито я

предупредила да престане. Пепелянката не искала, конфликтът се

задълбочил и стигнали до война.

Жабите от същия поток, боговете знаят защо ненавиждали своята водна

змия, решили да застанат на страната на нашественицата.

Пепелянката се вплела във водната змия, започнала епичната битка, а

жабите квакали неудържимо:

- Ква-ква! Кураж! Ква-ква! Души!... Ква-ква! Победи я!

Накрая, като по-коварна и по-силна, пепелянката победила. Жабите я

обиколили и акламирали, очаквайки трофеи заради своето участие.

- Каква помощ? Та никоя от вас не си мръдна пръста! - нахокала ги