Радой Ралин

Езопиада - Басни за магарета

Магаре и катър

Вървели заедно магаре и катър, като носели два еднакви товара. Магарето

възнегодувало: как така, на катъра дават двойно повече храна, а и той

носи същия товар!

Като преполовили пътя, стопанинът видял, че товарът не е по силите на

магарето,и сложил половината му върху катъра. Като повървели още и

видял, че магарето може и да хвърли петалата, натоварил и останалата

половина върху катъра.

- Е, другарю - подкачил катърът, - как ти се струва, не е ли напълно

справедливо, че ми дават двойно повече храна?

- А справедливо ли беше досега все да сме натоварени еднакво? Защо ти

веднъж не обели зъб?

Магаре и кон

Вървели нагоре из стръмнината натоварени кон и магаре.

- Коньо, приятелю, товарът и на двамата ни е еднакъв, а аз съм много

по-слаб от тебе. Вземи част от моя, защото не бих го издържал.

- Този въпрос аз не го решавам, а господарят. Той знае кой от нас колко

може да понася.

Магарето карало минута-две, омаломощено паднало, издъхнало.

Понеже бързал, стопанинът одрал магарето, прехвърлил целия му товар,

заедно с кожата, върху коня и пак потеглил по урвата.

Едва сега на коня му дожаляло за магарето:

- Тежко ми на мене глупака! Ох, Марко, Марко, ако бях те послушал, ако

бях те пожалил, сега нямаше да ти нося целия багаж, ведно с кожата ти!

После се обърнал към господаря:

- Вземи половината от товара ми, защото иначе ще трябва до края на пътя

да носиш всичкия ми товар, заедно с моята кожа.

Магаре, петел и лъв

Магарето и петелът се хранели кротко, когато изневиделица се появил

лъвът и нападнал магарето. От страх петелът изкукуригал панически. Лъвът

- боговете знаят защо - изпитва небивал ужас когато чуе глас на петел.

Хукнал той да бяга презглава.