Радой Ралин

Езопиада - Басни за хора

Астрономът

Астрономът всяка вечер излизал да наблюдава звездите - това било съвсем

нормално, защото неговата професия могла да се упражнява само през

нощта. И както ги наблюдавал, паднал в един дълбок кладенец, откъдето

било невъзможно сам да се измъкне. Дълго надавал отчаяни викове за

помощ. Вярвал, нали е кладенец, все пак ще минат жадни хора, ще му помогнат.

На разсъмване спрели двама минувачи:

- Какво си завикал отдолу бе - запитал единият. - Каква работа имаш там?

Падналият им обяснил естеството на своята професия.

- Абе, серсемино! - обадил се вторият. - Как ще забележиш и различиш

далечните звезди, като не можеш да различиш пътя от ямата ей тук, на

близката земя, дето е носът ти?

- Но един ден ние ще ходим до звездите и оттам ще идват тук при нас -

опитал се да обясни астрономът. - Както ние виждаме звездите, така и

оттам ни виждат.

- Тогава нека дойдат отгоре да те освободят - отговорил първият и почти

се готвел да тръгне.

Но вторият проявил човещина:

- Чакай, нека да го извадим, защото иначе мърси водата, от която ще пием.

Ето как личната полза породила човещината.

Баща и дъщери

Две сестри се оженили - едната за градинар, другата за грънчар. Когато

дъщерите тръгнали на повратки у родителите си, накарали ги да се молят

постоянно на боговете: едната - съпругата на градинаря - да вали всеки

ден и да пои зеленчука; другата - съпругата на грънчаря - да грее слънце

всеки ден, та да съхнат бързо грънците.

Бащата, комуто били еднакво мили и двете дъщери, а още по-свидни и двата

зетя, отговарял на всяка:

- Абе и да вали, и да пече, все тая! Като ви знам какви сте разсипници и

двете, колкото и да изкарват мъжете ви, вам пак няма да стига!

Болен и лекар