Радой Ралин

Езопиада - Басни за хора и животни

Човек и бълха

Една бълха нападнала едного, та целия го изпохапала, на решето го

направила. Не без големи усилия, той я хванал:

- Ти ли си бе, гадинка мръсна? Сега ще те убия!

- Не е благородно от твоя страна. Никого не съм убила, нито смъртоносно

наранила, нито изплашила... Аз само досаждам.

- Че ти си по-страшна от всички бе!

И не я убил, ами я хвърлил в двора на комшията си.

Човек и лъв

Скитали заедно човек и лъв. Всеки от тях хвалел своята сила, своята

ловкост и смелост. Но като лоялни спътници, само се хвалели, не стигали

до практическо изпробване на способностите си.

Неочаквано насред пътя им се изпречил барелеф, на който било изобразено

как човек удушва лъва.

- Е, лъве - обърнал се иронично човекът, - виждаш ли колко по-смели и

по-силни от лъвовете сме ние, хората?

Лъвът разтърсил великодушно грива:

- Сега се договедих какво разбирате под "човечно изкуство". Но ако

лъвовете плащаха на ваятелите, сигурно по всички барелефи хората щяха да

бъдат под лапите на лъвовете.

Човек и лисица

Една лисица извършила сума поразии на един човек, който най-после

случайно успял да я хване. Искал да й отмъсти не само заради последната

й пакост, но за всичките сторени наведнъж, като даде пример и на

останалите диви животни колко е злопаметен и отмъстителен. Натопил й

опашката в катран и я запалил, па я пуснал. Тя хукнала веднага към

реката, за да се потопи и спаси. Но пътят до реката минавал през нивите

на селянина, и лисицата, без да ще и без да бъде обладана от намерение

да му отмъщава, запалила узрелите му крайпътни жита, които причинили

пожар на всичките му ниви.

Дървар и лисица