Гео Милев

Езикът

Предварително и неотвратимо условие за художествено творчество е - материалът;

художникът трябва да владее боите и рисунъка, музикантът - гамите и хармонията,

поетът - словото, езика. Поетът е длъжен да владее езика така, че да чувствува

ръката си свободна за най-смел замах, за неограничена от нищо игра - "licentia

poetica". От писателя не се иска филологическо, а психоестетическо познаване на

езика - езика като материал за художествено творчество, а не обикновен човешки

израз на мисли, опнсание на вещи и случки и пр. Въпросът е: българският

писател, българският поет, българският език. Отговорът е сърцераздирателен:

българският писател не знае български език. Ний нямаме еднн определен от дълга

литературна традиция установен в своите богатства литературен език, защото

нямаме литературна традиция. Днес ние слагаме основите на литературна традиция

- и трябва същевременно да положим и основите на литературен език. Този, който

полага основите на литературна традиция - той полага и основите на литературен

език: писателят. Не филологът; литературният език няма нищо общо с филологията

- и той ще бъде създаден, нашият литературен език, не въз основа маса филоложки

издирвания в областта на старобългарската морфология, етимология и пр. - а въз

основа живия - днешния - български речник. Бедата е там, че има мнозина, които

мислят, че нашият литературен език трябва да се реставрира. Нямаме какво да

реставрираме, а трябва да създадем, да установим създаденото. Типичен и

известен реставратор на някакъв въображаем чист литературен български език е

Балан; неговият език е рожба на филоложка вманиаченост и езиково невежество -

балановският език не говори нито един жив българин. И скръбно е, когато по

негов ум се повличат и писатели, и поети - и пишат "вси" вместо "всички",

"заистина" вместо "наистина" и пр. Това не е чистота, а нечистота - забъркване

- на литературния език; защото е безсмислено да казваш "заистина", когато всеки

българин казва "наистина"... Но целта на тия и други, още по-чудовищни

балановски абсурди е друга - и похвална: да се очисти българският език от

всевъзможни чужди примеси - руски най-вече; всяка крайност е абсурд - без

смисъл и оправдание. Абсолютните пуританци в българския литературеи езнк не

искат да оставят нито една чужда дума; и се получават нови безсмислици, като

напр.: "безо°бразно" вместо "безформено", "скупно" вместо "заедно",