ЕЗИКЪТ, КОЙТО НИ СВЪРЗВА, ЕЗИКЪТ, КОЙТО НИ РАЗДЕЛЯ

(Българският език , Урок)

Иван Вазов е написал одата си Българският език с цел да възхвали и едновременно с това да защити българското слово, oхулвано и поругавано както от чужденци, така и от много българи. Одата Българският език е пламенна защита на родната реч. Изпълнявайки своя граждански и поетичен дълг, Иван Вазов оборва нападките и обвиненията към красотата и звучността на словото, като разкрива богатите му изразни възможности. Стихотворението е достоен отговор на клеветите и ярко доказателство за истинските достойнства на речта.
Езикът е този, който ни свързва, защото той обединява народа. Тези, които не обичат родния си език и се отричат от него се разделят с народа.
Основното чувство в одата, както и в разказа Урок е родолюбие. Отношението на двете българки към родния език е съвсем различно от това на качилия се пътник. Дамите пренебрегват родния език и дори се гордеят, че говорят немски. Случайният пътник, когото българките смятат за прост, също знае немски, но за разлика от тях не го подчертава, това го разбираме, когато той любезно подава чадъра на едната дама. Собствения език е най-голямата ценност, която сплотява хората, които наистина ценят езика си, но също може да ги разединява, защото малко са тези, които забелязват ценностите на българското слово:
...и чуждите и нашите в хор
отрекоха те, о, език страдални!
Поетът е истински непримирим и безпощаден към отрицателите и воден от красотата на българския език, той ще даде урок на тези, които го хулят и отричат:
...и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Вазов се прекланя и възхвалява светостта на звънливата българска реч. Той описва с много изразни средства хубостта на езика, прави го свещен и думите му стават като живи.
... от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива!
Тези които отричат българския език, Вазов нарича хулници, защото петнят с думи кални езика. Той изразява своето негодувание като задава много реторични въпроси, отправени към онези които се отричат от родното, за да ги накара да се замислят за това, че и те са българи, а един народ без език, не е народ. В разказа Урок разказвачът не пести критиките и възмущението си към тия поевропейчени българки. Авторът с известно съжаление споделя че може би нямаше да забележи това отрицание от родното, ако дамите бяха хубави толкова, колкото са суетни и модни: уви, хубостта изкупва много недостатъци!