раните юристи. Тяхно задължение е да се грижат и за чистотата и точността на юридическия език, за неговата яснота.

Поддържа се също в правната литература, че се оформя съответен законодателен стил, който използва и общите за езика лексически явления и граматически конструкции, общоупотребимите неутрални, лишени от стилистическа окраска думи. Наред с тона, законодателният стил се определя и като особена функционална разновидност на езика, за която са характерни определени принципи при отбора и съчетаването на речевите средства, както в областта на лексиката, така и в областта на граматиката, в резултат на което се създават особени организации и съвкупности на езиковите форми.

Понякога стилът на закона се отъждествява с канцеларски, чиновническо-бюрократичен стил на изразяване. Това обаче са две различни и не само несъвместими, но и несъпоставими неща. Стилът на закона е строг, но израззителен и изискан, както в граматическо, така и в езиково отношение. Той не допуска небрежност или неграмотност при формулировките. Това обаче не винаги се отнася към канцеларския език, дори когато се използват юридически разпоредби или термини. Неговата стойност зависи пряко от общата и от правната култура на съответния чиновник.

Терминът, както се обяснява обикновено, е словесно обозначение на понятието, а самото понятие е отражение на опозната действителност в съзнанието на хората. На това основание юридическите термини служат и като словесен материал за съставянео на правните актове. В тези случаи праванта терминология трябва да се използва умело, да има едно и също съдържание, еднакъв смисъл. Това е изискване, произтичащо от самата същност на юридическия и на всеки термин.

Терминологията, включително и правната, е система от специални думи и словосъчетания, които отговарят на съответните