запазиха мълчание. Спорът, доколкото си спомням, завърши с твърде симптоматичната прегръдка между известен поп изпълнител и не по-малко известна поп-фолк звезда. Не по-авторитетно в спора взе участие и музикалната критика. Позволявам си тези бележки главно поради това, че поне на критиката би трябвало да й е известно от как свят светува културата има както своите високи, така и ниски пластове (по тези въпроси съществуват обемисти изследвания, отдавна преведи на български език - например изследването на М. Бахтин върху народната смехова култура през Средновековието). Отношението на тези два пласта са били винаги отношения на напрежение, на противопоставяне достигащо до взаимна непоносимост, но в същото време и на взаимопроникване. Ето това (последното) нашите специалисти в съответната област забравят. С други думи позицията на радетелите за високо художествената българска популярна песен трябва да вървят не по пътя на снобско-елитарното голословно отрицание, а да търсят начини за промяна на съзнанието на реалния и потенциален възприемател. И като начало за добър би могъл да се приеме резултата, когато българския слушател започва да си дава сметка за стойността на това, което слуша. Така можем да се надяваме, че в рамките на близките няколко десетилетия чалгата ще изчезне не, но ще се прибере в нормалните си брегове.

Литература:

Фаулър, Р., Речник на съвременните литературни термини, С., 1993, с.77

Български тълковен речник, С., 1996