Език за програмиране - това е множество от ключови думи (речник) и система от правила (граматически и синтактични) за конструиране на оператори. Операторите се състоят от групи или редове числа, букви, препинателни знаци и други символи, с помощта на които хората могат да съобщтят своите команди на компютъра.

Компютрите разбират само две неща - нула и единица. За сметка на това те са в състояние да изпълнят множество полезни задачи като манипулират изключително бързо тези битове с информация. По времето на първите компютри процесът на програмиране се е свеждал до това, операторът да набере последователности от нули и единици с помощта на превключватели на предния панел.
От само себе си се разбира, че по това време и дума не е могло да става за дружелюбен потребителски интерфейс или за приемлива ефективност. Именно за да улеснят комуникацията на хората с компютъра са създадени езиците за програмиране. Те реализират няколко важни идеи:
- Представят операторите в по-разбираем за потребителите вид, което съществено опростява процеса на програмиране. За да разделим едно число на друго ние ползваме няколко символа, но за компютъра това са десетки операции.
- Позволяват на променливите и константите да бъдат присвоени имена, подсказващи тяхното значение. Така програмите са разбираеми и кодът може по-лесно да се проследи за откриване на грешки или за оптимизация.

На най-ниско ниво,
нулите и единиците на машинния код не могат да се считат за език. Първият истински език за програмиране е Асемблер. За всеки тип компютър той е бил различен.
За общите операции Асемблер използва съкращения от типа на ADD, MOV, JMP, след които следват адресите на един или няколко параметри. Езикът заменя числовите адреси с разбираеми имена, което е съществено улеснение. Наричат Асемблер език от ниско ниво, тъй като той предоставя пълен достъп до базовите операции на компютъра. Затова има ситуации, в които е по-подходящ от всеки друг език и в тези случаи все още се използва.
Ако разчитаме на езиците от ниско ниво, ще е трудно да направим програма, която да работи на два различни компютъра. Би