Език мой - враг мой

В началото беше Словото, и Словото беше с Бог, и Словото беше Бог ни учи премъдрото Евангелие от Йоан. В този цитат от него съвсем ясно и недвусмислено се посочва, че онова, което е наречено Словото е нещото, равностойно на Върховния Създател, неговата творяща сила е градивната енергия на целия свят и е това без, което не можем и днес, дори час, защото е в основата на всичко, което човек мисли и твори.

Най-важен за всеки човек безспорно е родният му език, езика на който е казал първите си думи, този, който дълго го е мъчил в първите училищни години с усвояването си, същия език чрез който ще се доказва пред преподавателите и за в бъдеще, този на който ще говори мили думи на любимия човек, ще пее нежни песнички на детето си и ще разказва приказки на внучетата си. Нашата българска реч, съхранена във време на възход и през вековете на тежки изпитания и днес ни служи да изразим обичта си, да изкажем болката и да разкрием пред другите своите открития. Ала как това наше богатство-българският език може да ни стане кръвен враг, защо той ни се опълчва и как нежните му мелодични слова се превръщат само за миг в цинични и дори профанни?

Понеже ни е матерен език ни се струва,че знаем всичко,но не е така ни най-малко. Колкото и да ни е лесен нашият език,понякога той може така да ни обърка,че да не можем изобщо да се оправим в дадена ситуация.

Именно за това,че той ни е роден ние трябва да се стремим към перфектното му знание, или ако не перфектно то поне в общо приетите граници да го знаем и разбираме,а не както сега на много места се получава учениците в дадено училище да не могат да четат или пишат,и дори да се затрудняват да казват азбуката! Това е напълно недопустимо, огорчаващо и разочароващо. Та нали това е речта на известните ханове, създали Българската държава, езика на нашите прародители, на удивително красивите и мъдри народни приказки и песни. Това е и езика, който е защитавал дядо Вазов с пламенните си стихове Език свещен на моите деди Нима е логично през годините да се измени дотолкова, че да не можем да познаем собственото си слово, неузнаваемо поради нахлуването на чуждици и жаргони, променяно от глобалните медии? Не, не тази кауза са защитавали през годините ред знаменити автори, не затова са били овековечавани произведенията им!

Днес в езика ни ежедневно навлизат различни нови думи. Това е причината да забравяме нашите чудесни и красиви слова и да употребяваме уж модерните чуждици. От привърженици се превърнахме във фенове на любимите си певци, не отиваме на забави, а на партита, не търсим информация в Мрежата, а сърфираме из Нет-а.В самата си природа чуждиците са думи, които за разлика от заемките,са ненужно