Език и литература. Руски фомализъм. Нова критика.

От 13.

20. век се характеризира с многообразие, остра конфликност и краткотрайност на литературните школи.

Руски формализъм 20-те години на 20. век. 1915 г. Е основан Московския лингвистичен кръжок в дома на Роман Якобсон. Първо в програмата им е търсене на съвсем нови методи в науката за езика. В него освен Якобсон са Богатирьов, Яковлев и Винокур. През 1917 се присъединява Томашевски.

Другият център на Руския формализъм е Петътрбург, 1916 се формира ОПОЯЗ Общество за изучаване на поетическия език и тук са Поливанов и Шкловски. Изседователското им поле основно е поетиката- неоаристелианци. Те се бунтуват преди всичко срещу следните 3 подхода към литературата : биографичния (който интерпретира творбата през призмата на авторовия живот), социално историческия, философски. Разграничават практическия език и поетическия език. Езиковата форма на художествената творба е това, което трябва да се изследва и произвеението е направено с помищта на похвати.

Якобсон въвежда понятието литературност, това, което прави един текст литературен. Художествената литература не се подчинява на обективни харектеристики на обективния свят.

Понятието острание- задачата на литературата е да остраности, очудни езика. Всекидневният език да бъде изтръгнат от своята автоматизираност, да прозвочи изненадващо.

Според тях битът е като груб и суров материал, който изкуството чрез своите похвати го трансформира и го прави да изглежда необичаен.

Фабула и сюжет

Фабула- това са събитията в техния естествен ред. Така биха се случили в действителност.

Сюжет- събитията в реда по който са представени в едно художествено произведение.

От една фабула могат да бъдет конструирани много сюжети. Фабулата играе ролята на мотивировка. И според Шкловски основните сюжетно похвати са стъполовидно построение, паралелизъм, обрамчване и нанизване.

Якобсон сравнява поетичния език и практичния от гледна точка на отношението между звук и смисъл. Практическият език определя смисъла, а нюансите в звучението са за да се привлече внимание

Руските формалисти анализират механизма на пораждане на занчения в литературното значение.

Най- важни представители: Якобсон, Шкловски, Борис Айхенбаум, Юрий Титянов, Борис Томашевски и Осип Брик.

Връзка с футористите- особено с поети като Маяковски Как се правя стихове и Хлебников.

Футористите използват понятието заушно слово трансрационално, звукосъчетания, които възприемащият разпознава тук- таме (заклинания, бебшки говор).

Нова критика

Критици като Елиат, Ригардс, Ливис Трос- споделят убеждението, че смисълут на текста зависи от неговата вътрешна орагтанизация. Американската нова критика подобно на останалите версии на формализна от 20. век утвърждава автономнсотта на