Езици от процедурен тип

С езиците за програмиране от процедурен тип се описват алгоритми, наречени програми, които могат да се изпълняват от компютри. По своята структура програмата представлява описание на данни и описание на действия, с които се въздейства върху тези данни. Данните се описват като стойности на величини от определен тип, а действията - като оператори.

Величини

Величините в езиците за програмиране са обектите, с които се извършват операции. Всяка величина е представена с име и множество от допустими за величината стойности, наречено тип на величината (тип данни). Естествено величини с различни имена могат да имат едно и също множество от допустими стойности. В този случай се казва, че те са еднотипни величини. Когато множеството от допустими стойности на дадена величина се състои само от един елемент, тогава величината е константа. В противен случай величината се нарича променлива. За означаване на променливите се използват идентификатори. Стойността, която една променлива има в определен момент от изпълнението на програмата, се нарича текуща стойност.

При съставяне на програми величините се цитират със своите имена. При изпълнение на програмите обаче обръщението към коя да е величина за извършване на определена операция се свежда до операция със съответната текуща стойност на величината. С други думи, между името на всяка величина и нейната текуща стойност съществува съответствие. То се установява по време на транслацията на програмата, като на всяка величина се съпоставя адрес на поле от паметта на компютъра с точно определен брой байтове. В това поле се съхранява текущата стойност на величината.

Всяка величина се характеризира с тип. Това, както беше посочено и по-напред, всъщност е множеството от допустимите стойности за съответната величина. Да го означим с S. Сега към него ще добавим и множеството от операции Р, които са допустими за стойностите от S. Така всеки тип данни D се характеризира с двойката множества S и Р, т. е. D=(S, Р). Ако О произволен тип данни, а V променлива величина от тип D прието е това да се записва така V: D.

Езиците от процедурен тип оперират с числени величини. Това са величини, чието множество от допустими стойности е множество от числа, В езиците за програмиране се срещат два основни вида числени множества. Те са крайни подмножества на целите и на рационалните числа и се наричат съответно целочислени типове данни и реални типове данни. Освен с величини от числен тип много от езици за програмиране допускат опериране и с величини от други типове, като например: булев (логически) тип, знаков (символен) тип, с величини от тип знаков низ и други.

Масиви

Величините от един и същ тип могат да бъдат обединявани в групи, наричани масиви. Масивите се означават с идентификатори. Цитирането на конкретна променлива от даден масив се извършва чрез името на масива, допълнено със съответния й пореден номер, ограден в скоби. Този номер, наричан индекс, може да бъде константа или променлива, а в най-общия случай - израз.

Например масивът:

А(5,З,0,-1,2,6,10,0)

има име А и обединява 8 променливи от целочислен тип. Първата променлива А[1] има стойност 5, втората променлива А[2] има стойност 3, а последната А[8] е със стойност 0. Броят на индексите в масивите определя тяхната размерност. Масивът А, разгледан по-горе, е с размерност 1, въпреки че обединява 8 променливи. Нарича се още едномерен масив, защото цитирането на елемент от масива се извършва с помощта на единствен индекс. Освен едномерни използват се двумерни, тримерни и най-общо п