Езически и християнски измерения на сакралното.Стратегии за оцелостяване

/Антихрист,Ем.Станев/

Настоящият текст ще се опита да представи своята визия за отнoшението между християнско и езическо в романа Антихрист на Емилиан Станев. Езическата религиозност във всичките й форми и проявления няма наративен аналог в романа. Принципите на езичеството са проявени само в определен аспект и то като вариант с вътрешнохристиянски корен. Във философския текст на Антихрист езичесвото изказва себе си чрез постановките на еретическото учение. В този смисъл употребите на езическо и еретическо ще бъдат синоними. Друга задача на текста ще бъде да осмисли и представи човека като част от и микроотражение на Цялото.

Оглеждайки и познавайки себе си, човекът интуитивно или умозрително прониква в същността на Другото. Метафизичната реалност има две стойности, разполагащи се в пространството над и това вътре в човека. От своя страна устройството на света вън от човека се гради на две взаимообусловени, но и противопоставени сфери сакралната и профанната. Човешкото е отражение на тяхната единна структура.

Стойностите на сакралното се покриват с метафизичните и намират аналог във вътрешния човек, а профанните по-отчетливо обемат емпиричното, устроеността на земното и отразяват човека в битовото и делничното.

Биномичната структура на Божия образ и подобие-спояването на духовно и материално в завършено човешко предполага разглеждането на обективния, спрямо човека свят също като цялост, организирана от тези същности. Вътрешната напрегнатост между антиномичните аспекти не предполага тяхното преразпределяне и разделение в сферите на сакрално-метафизичното или на профанно-физичното. Духовното и материалното, субектни или обектни по отношение на човека, представят структурата и на сакралното и на профанното. Идеята за душата, отелесена от тялото или одушевяваща го, илюстрира дълбоката обвързаност между емпирично и духовно.

Първообразът на сакралният и профанният свят е зададен от езическите религиозни системи. В езическата представа за свят, интерпретирана от Батай, профанното съществуване е делничното и битовото, което се подчинява на забрани, за да съхрани целостта и реда си. Налаганите забрани обхващат областта на смъртта и сексуалността, а тяхното трансгресиране разкрива същността на сакралното. От своя страна сакралното имало две сфери чиста и нечиста, като нечистата обхваща употребите на плътта стратегии към чистото сакрално. Езическата представа за свят отчетливо диференцира профанно и сакрално, а диференциалните признаци по които двете сфери се противопоставят са заложени в организиращите ги атрибути. Стратегиите към сакралното употребите на плътта (унищожението или подчинението й) се противопоставят същностно на външноеквивалентните действия, осъществявани в профанния свят. Сексуалният акт и смъртта като стратегии към сакралното имат еротико-мистична стойност,