Името Албания в буквален превод от албански език означава страна на орли. Тя е разположена в югоизточната част на Европа, западната част на Балканския полуостров, разположена от север на юг отвъд крайбрежието на Адриатическо и Йонийско море.

Общата територия на страната е 28 748 кв. км. Тя се дели на две части: леко хълмиста, разположена отвъд крайбрежието на Адриатическо море и планинска- обхващата север, изток и юг. Планините заемат 70 % от територията на страната. На север са разположени средно високите скалисти варовикови Северо - Албански Алпи, които са разчленени от дълбоки каньонообразни долини на планинската река Дрин и нейните притоци. На изток са разположени по-полегати планински хребети (с най-високата точка в страната връх Голям Корабит 2764 м). От изток на запад те са прорязани от дълбоките долини на реките Черен Дрин, Мати, Шкумбини, Деволи. На юг се намират невисоки (от 600 до 2000 м) планини, които по-нататък преминават в планината Пиндус в Северна Гърция. Западната част има ширина 15 - 40 км (на места блатиста), обкръжена от морски лагуни. Проливът Керкира на юг отделя Албания от Йонийските острови, а проливът Отранто от Апенинския полуостров. Територията на Албания се намира в сеизмична област. Най-силните земетресения са тези през 1372, 1905,1926,1960,1979 години.

Климатът на приморската част на страната е субтропичен средиземноморски, с топла и влажна зима (средната температура през януари бива от +4 на север до +7 С на юг), с горещо задушно лято (средната температура през юли бива от +25 С на север до +28 С на юг, понякога достигайки +38 С); валежите (1100-1800 мм на година) падат основно през късната есен и зимата. Климатът на вътрешната планинска част на Албания е умерено континентален със студена зима (температурите достигат до -15 и -20 С), с по-влажно и не така горещо лято (до 2500 мм валежи на година). Югозападната част на страната лятото страда от суши.

Реки текат предимно от планинските райони към Адриатическо море: най-голямата е река Дрин (282 км) с притоците си Бял и Черен Дрин, Люма, Мати, Шкумбини, Семани, Вьоса. На северозапад е разположено Шкодренското езерото (с площ от около 388 кв. км), на изток Охридското (с площ от 348 кв. км; най-дълбокото на Балканите 287 м) и Преспанското езеро (285 кв. км). По дължината на морското крайбрежие са разположени заблатени лагуни и неголеми езера. Растителността на страната е субтропична. Преобладават широколистните и иглолистните гори, като горите заемат около 50 % от площта на страната.

Преспа - това е названието на две сладководни езера в югоизточната част на Европа, на границата с Гърция, Албания и Република Македония. От общата част на езерото 190 кв. км.принадлежат на Република Македония, 84.8 кв. км.на Гърция и 38.8 кмb на Албания. Тези езера са най-високо разположените тектонични езера на Балканите, разположени на височина