ЕЗЕРА

Езерата са естествени вдлъбнатини на сушата, които са изпълнени с вода и нямат пряка връзка с моретата и океаните.

Дълбочината на езерата обикновено се увеличава в периферната част постепенно, а след това все по-рязко и така се достига езерния котел. В съответствие с промените в дълбочината в много езера се очертават зони с нееднакви условия за живот. Тези зони са: литорал крайбрежна плитководна част, сублиторал зона, в която може да се развива фитобентос (Бентос), и профундал -дълбоководна част, характерна само за най-дълбоките езера.

На Земята най-дълбокото езеро е Байкал-до 1629 m, а най-голямото е Каспийско море - с площ 370 000 km² (без островите).

Поради сравнително сухия климат естествените езера в България са малко и с незначителни размери. Само по крайбрежието на Черно море и Дунав се образували по-големи езера. По високите планински части (между 1800 и 2700 m надм. вис.) на Рила и Пирин се намират многобройни (около 250) малки по площ и обем езера най-голямо е Смрадливото ез. (в Рила) с площ само 21,2 ha, а най-дълбоко е ез. Окото (в Рила) до 47 m, По произход българските езера са крайморски, ледникови, карстови, свлачищни, крайречни и тектонски.