Европейското обединение в исторически преглед

Стагнация на европейското желание за интеграция

След отпадането на противостоящия образ на комунистическия Изток Европа не се намира повече под натиск.Като последица от това се установи политическата култура на ренационализация и регионализация.

Едновременно се извършват процесите на интеграция (изграждане на валутния съюз) и дезинтеграция (опити за възстановяване на компетенции на национално равнище, регионализация на националните държави). Наднационалното политическо преплитане се развива паралелно с по-нататъшното национално и регионално отграничаване на държавите. Елементите на ускоряване процеса на изграждането на Общността (вътрешния пазар, валутния съюз) се придружават от нарастващ скептицизъм и дистанциране най-малко по отношение на скоростта на интеграцията .

Интеграцията се cъизмерва чрез връщане към класическото мислене за "баланс на силите" между нациите: мъчителната борба на Съвета на Европейския съюз, отлагането на закъснялата промяна на относителната тежест на гласовете в Съвета, концептуалната неяснота по разширяването на Изток всичко това има своя общ знаменател в неумолимия въпрос за властта.

Срещата на върха в Амстердам предостави драматично доказателство за това. Нейните резултати практически нямат нищо общо със задачата, която бе формулирана от срещата на върха в Маастрихт през 1992 година. Тогава бе допусната асиметрия между валутния и политическия съюз. Валутният съюз бе описан прецизно, а политическият съюз остана в значителна степен неопределен. Този дефект трябваше да се коригира впоследствие. В действие бе пусната огромната машина за преговори на една многогодишна междуправителствена конференция. Но при това дори веднъж не бе предприет опит да се изработи списък на целите на общото начинание.

При това днес Европа пряко и без опора се сблъсква с утежняващи предизвикателства. Сега едновременно трябва да бъдат изяснени последиците от непълното осъществяване на валутния съюз, разширяването на Европейския съюз, новият ред във финансите, корекциите във фондовете, постигането на по-голяма ефективност в процеса на вземане на решения и установяването на адекватни структури в областта на сигурността.

Войната в бивша Югославия драстично показа продължилата години международна безпомощност на Европейския съюз. Бъдещите историци ще потвърдят, че днешна Европа носи тежка вина. "Това никога повече не трябва да ни се случва" бе изречението, принадлежащо към стандартния репертоар на европейските оратори. Но срещата на върха в Амстердам не използва шанса за корекции. Към постановките за обща външна политика и политика за сигурност тя допълни някои по-скоро бюрократични орнаменти. Днес Европа би стояла пред една нова международна криза също толкова безпомощно както преди.

Следователно стратегическата сила на европейската политика изглежда изчерпана. Напредването на интеграционния процес се утежнява и от факта, че за разлика от десетилетията на неговото формиране сега Европа трябва да търси своя път без идеали. От създаването на Общността в началото на 50-те години европейската федерална държава и "европейският съюз от държави" образуват основополагащата двойка понятия за пълното осъществяване на интеграцията. Днес двата идеала вече не изглеждат съвместими с действителността. Мисълта за федерална държава предпоставя една систематизирана идея и готовност за обхватен отказ от суверенитет. И по двата въпроса сега не може да се стигне до