Европейския сьд в Страсбург

Увод

Човешките права са индивидуални права, които като над-държавни и неотменими права или норми са намерили място във вътрешно-държавните конституции и международноправни споразумения. Те обхващат лични и политически права за свободи, както и социални и икономически основни права. След Втората световна война са развити системи за защита на човешките права, които са с различна степен на задължителност. По-специално от европейско-атлантическата конституционна традиция една активна политика, насочена към опазване на човешките права, се смята за една от основните задачи на държавата. Присъединилите се към Организацията на Обединените нации (ООН) държави прокламираха през 1945 г. целта си "да подпомагат и укрепват спазването на човешките права и основни свободи за всички хора без оглед на раса, пол, език или религия" (Харта на ООН, чл. 1, ал. 3). Приетата през 1948 г. Обща декларация за човешките права и влезлите през 1976 г. международни пактове за икономически, социални и културни права, както и за граждански и политически права съставляват основата за работа на Комисията по човешките права на ООН (1946 г.)

Основните институции, които защитават правата на човека в Европа са: Европейска комисия по правата на човека, Страсбург; Европейски съд по човешките права, Страсбург.

1. Съдът в Страсбург и защитата на правата на човека

Общата база на ЕС в областта на защита на правата на човека са оповестени в Договора за Европейския съюз, а именно:

• Съюзът зачита основните права, така както са гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. (ДЕС, чл. 6 (2)

• Всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза допълва, а не замества националното гражданство. (ДЕО, чл. 17 (1)