Забравена парола?
Начало на реферати

Европейци сме ний, ама все не дотам


Европейци сме ний, ама все не дотам

/Есе/


Коя всъшност съм аз? Живея в България, следователно съм българка. България е в континента Европа, значи съм и европейка. Тогава защо всички българи да не са дотам европейци? Погледнато с очите на географията, ние сме не по-малко европейци от всички други държави на Стария континент.

Това, че живея в България, по-малко човек ли ме прави? По-малко европейка? Нима животът и хората тук са толкова лоши? Защо не мога да си отговоря на тези въпроси?! Дали пък колоритният образ на Бай Ганьо не обяснява Всичко? Силно вярвам, че в нашата малка, бедна и изостанала страница, има група хора, които са събрали множество идеали в себе си и заложеното в миналото байганьовското, не им е попречило да бъдат добри хора и достойни европейци.

Трудно е да говорим за чертите на цял един народ. Всъщност за отрицателните не е толкова трудно. Както Бай Ганьо казва лесно е да омаскариш тоз-оногоз. И аз сега трябва да се заема със задачата да изкажа черните черти в характера на българина. Ето Бай Ганьо. В неговия образ е събрано всичко недостойно, отрицателно, дори грозно както от епохата, в която Алеко пише тази уникална творба, така и днес в Новото време.

Актуално е да говорим за нечестното, незаконното, неморалното и за всичко друго лошо и пошло, което се сетим, отнесено заедно с името на страната ни, България. Идрагите ми сънародници говорят. Да, те говорят много, но гледайки през терасата на дома ми, аз не виждам никаква полза, никакви резултати от този безкраен монолог, който всеки сам за себеси провежда. Всички недоволстват, всички негодуват срещу запустяващата ни държава. Но кой се осмелява да даде гласност, да посочи и назове недъзите на нашето съвремие.

Наистина, намират се такива хора, но жалкото е, че са малцинство. Малцинство, което среща подигравка от политиците, вместо разбиране; присмех от обществото, вместо подкрепа. Та не са ли учителите, пожарникарите, полицаите, лекарите хората, които се грижат за физическото и духовното благосъстояние на народа? Не заслужават ли именно те уважение и почит от обшеството? Заслужават го. Но какво получават? Подигравка, нищо друго. Учителските стачки биват наречени пренебрежително от министъра на образованието седенки, а после очакваме учениците да уважават своя преподавател, имайки предвид факта, че сам министърът ги обижда. На полицаите им се налага да носят една и съща униформа от първия ден в тяхната служба; биват третирани като машини, без право на протест, а след това се изумяване, че има масова корупция сред тях. Същото се отнася за лекарите и пожарникарите хората, полагащи максимални грижи за запазването и съхраняването на нашия живот. Те биват приемани от обществото като даденост. Те не получават дори едното благодаря, въпреки че заслужават много повече.

По този начин изглежда българската действителност в момента. Но това не е най-страшното за българите, не това е причината да сме европейци,

Европейци сме ний, ама все не дотам facebook image
Публикувано от: Ангел Иванов

Време за равносметки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.