Европейци сме , ама все недотам

Говорим за европееца ,срещаме се с него ,но дали можем да бъдем като него ,да усвоим маниерите му ,начина му на живот , културата?...Това е въпрос с много неизвестни За всички обаче едно е ясно европейци сме по географски координати .

През 13те века история българинът е устоял на какво ли не ,- нападения на авари , хазари , византийци , номади и араби, оцелял е в тъмните векове на византийско и турско робство , но сякаш винаги нещо не му е достигало да бъде истински европеец . Нравите и робският му дух ,завещани от дедите , са го направили примирим , обясняващ си всички нещастия с действията на другите ,а не със собствената си вглъбеност , самодоволство и липса на активност .Годините след робството пък го карат да бъде горделив , надменен , със самочувствие на образован и добре възпитан уж европеец този тъй познат на всички Бай Ганъо.

Всеки човек носи Ганъова черта в себе си дали непреодолимото желание за келепир , дали недодяланото си и смешно поведение , дали нечестността и липсата на устойчиви ценности и подмолността !Това са все характеристики на , които не принадлежат на българина единствено .Те са част от живота на човека навсякъде .

Дали сме европейци ?! Дали наличието на хора като Бай ти Ганя ни правят по-малко европейци цивилизовани и обърнати с поглед напред в бъдещето .?!Да-европейци сме ,защото срамът ,който всеки уважаващ себе си българин изживява , срещайки се с Бай Ганъо на всеки ъгъл , хиляди пъти е измит от сърцата и душите ни заради наличието на Алеко , на свищовчанлията , който е знаел цената на живота и колко самият той струва и , естествено ,на хилядите като него.

Никой няма право да съди българина дали е европеец достатъчно или не, защото българинът с кръв е извоювал свободата си и има дял за достигането на разцвета на Европа . Ако българинът при хан Тервел не е помогнал още през VIII век сл . Хр. На Византия да отблъсне османците от Европа и не им е дал шанс достигнат вътрешността на континента ,през ХIV в. днес тези ,които се имат за най-велики нации нямаше да преживеят нито подема на Ренесанса ,нито техническия прогрес на ХIХ век.

Независимо от нравите си и частично ориенталското си мислене българинът винаги ще носи далновидността , устрема си към прогрес и желанието да разширява хоризонтите си . За някои келепирът ще е успех за други. Важно е обаче да се знае , че именно българинът успява не само в България , но и в чужбина.

Независимо какво мислят другите българинът днес е истински европеец , готов да се сблъска с живота и дори е много повече европеец от други ,от гледна точка на ежедневната му борба за насъщния .