Днес ние строим или поне се опитваме да строим Европа, окрилени от големи надежди за една велика държава. Те обаче ще се сбъднат само ако отдадем дължимото на историята. Без своята история Европа би била без произход и без бъдеще, защото бъдещето произтича от миналото. Това минало не бива да парализира настоящето, а да му даде възможност, съхранявайки се, да се промени и развивайки се, да получи нов образ. Нашата Европа, в този вид, в който я знаем днес, е изминала дълъг път, от както гърците са и дали името, запзаило се и до днес. Точно върху великото минало на Европа ние трябва да изградим едмо още по велико бъдеще, една модерна национална държава.

След немско - френската война от 1870 - 1871 г. френският теолог Ерне Ррьоно, загрижен за националната раздвоеност между Германия и Франция, проследява въпроса що е нация. Той разглежда един след друг делово и методично обичаините отговори, за да ги опровергае: нацията не е еднозначна с расата, тъй като всички съвременни нации представляват етническа смес: Франция е келтска, иберийска, германска, Германия е германска, келтска и славянска, Италия е етнически неразгадаема. Политика, която се стреми към една нация с расистки аргументи би разрушила европейската цивилизация и би била сериозна пречка за една обединена и съвременна национална държава, каквато европа се стреми да стане. Нацията не е идентична и с езика - как иначе би могло да се обясни отделянето на САЩ от Великобритания, на Испания от Южна Америка? Религията също не е подходяща за основа на една съвременна нация, както показват различните граници на държавите и вероизповеданията.

Следователно нацията не може да бъде описана и обоснована с достатъчо материални обстоятелства. Изводът на Рьоно е:"Нацията е душа, духовен принцип. Две неща, които в действителност са едно, съставляват тази душа, този духовен принцип. Едното е общото притежание на на богато наследство от спомени, другото - съвременното