1. Еволюция на управленческата мисъл и школи в мениджмънта.

Дисциплината Индустриален мениджмънт е учението за структурата, логическата организация, методите и средствата на изследване и решаване проблемите на производствените предприятия.

Основната цел на това методологично знание е вътрешната организация и регулиране процеса на познание за мениджмънта и практическото приложение на това познание в промишлените предприятия /индустриалните фирми/.

За начало на научната теория мениджмънт се приема датата 26 май 1886 г., когато президентът на американското общество на инженерите по механика Хенри Тайп държи обстойна реч за ролята на инженера в икономиката. В своето изложение авторът обосновава необходимостта от разглеждането на мениджмънта като самостоятелна научна дисциплина и прави първия опит да очертае нейните контури. По-късно американският изследовател Фредерик Уинслоу Тейлър, инженер по образование, доразвива идеите на Тайп и с това полага основите на първата научна школа по мениджмънт.

Производственият мениджмънт възниква като самостоятелна дисциплина към края на 50 и началото на 60-те години. Учените пишещи по това време, специално занимаващи се с областите на производствения мениджмънт ясно го разграничили от индустриалното проектиране или изследване на операциите. Автори като Едуард Бауман и Робърт Фетер ясно очертали общите проблеми, с които се сблъскват всички производствени системи и подчертали важността от разглеждането на производствените операции, като система. В допълнение, те препоръчали използването на методите на симулациите и линейното програмиране, които днес са се превърнали в стандартни теми в тази област. През 1973, Кейс и Акуилано подчертали нуждата от връщането на мениджмънта