24. Способност за обучение и видове обучение

Засега няма общоприет опр-е за същн-та и съд-то на пон-то обучение на живтн. Едни прием, че обуч на живтн е налице, ког настъп дълготр измен в тяхн пов-е. Други взем за критер измен-та в актвнста на живтн, к са извън проц на съзряване. Обобщено може да се каже, че обуч е д-та, чрез к живтн в св онтогенетично разв придобив опит за пов-е, за целесъобр адапт-не в сред, за взд-е с нея. В обуч живтн развив у себе си дад възм-сти. За успешн обуч, живтн трябва (спор Толмен) да притеж следн по-важни особ-сти: 1. спос-ст да очакв появ-то на дрзнли и да действ в съотв с тях; 2. спос да различ и да манипулир с дрзнли; 3.спос да съхран и да се ползв от придобития опит 4.спос да предвиж рез-те от собств д-я при алтерн избор; 5.спос да формир представи и въз осн на тях да сравняв, да избир от алтернат реш-я; 6.спос за творч гъвкавост за намир на оптим реш-я в нови усл-я.

Разгранич се няк вида обуч:

1. Привикване реакц отслабв при многокр повтар на дрзнл. Нов предм отначало плаши живтн, но постеп те привикв с него

2. Обуч по мет на проб и греш д-я, к получ подкплние се утвърждав, закрепват

3. Латентно обучение ког още няма подкрплние, у живтн, което се нам в лабир, се образ известни асоциации м/у дрзнли, нещо то науч. При обуч живтн, к вече е било в лабир дава по-добри резулт.

4. Обуч от типа на инсайта израз се в открив на отн-я и осъщ-не на целесъобр д-я. Прим за прояв на инсайт е пов-то на шмпнзе, к съедин 2 пръч и слага 2 санд ед в/у др, за да взем лаком.

Своеобр инсайт е подраж-то открив и следване на извърш от друго живтно. Възмож е да бъде инстинктивно и имитационно подраж на пов-е придобито в индивид разв. Подраж е особ присъщо на живтн с груп пов-е.

5. Метод на викарните (заместващи) проб и греш мишка се постав на площ за скач пред две вратич 1 с хориз лин, 2 с верт лин. Изслед се дали ще се ориент живтн по зрит възприем разл-я. Местата на вратич се смен без ред. Живтн трябв да се научи да реаг на правилн зрит сигнл.

6. Образув на класич и инструментални, оператни усл рефл. Павлов успял да пред сигн ф-я на дрзнли, към к живтн отнач било индиферент. Доскоро индиф дразнл придобил сигн зн-е. Връзката сигнал реакция Павлов нарекъл усл рефл, за разл от връзк хранене реакция, която опред като безусловен. При отсъств на подкрпл усл рефл постеп угасвал. Освен този класич нач на обуч съществ и друг нач нареч инструментален, създ от Торндайк. Котка в кл-ка, през к вижда лаком. Протяг се, опитва, но не достиг. Случайно натиска дръжк и вратич се отваря. Котк взим подкрпл. В следв опити котк все пов съсредоточ усил си по пос на успешн д-я. Реакц-та й се опред като инструмент рефл. За разл от класич усл рефл подкрпл не следва веднага след появяв на усл дрзнл, а след като живтн извърш известно инструмент д-е, т.е. получ се по-слож връзка условен дрзнл инструмент д-е подкрпление.

Инструментл мет-ка за обуч-е широко се прил и развива. Скинър опити, при к живтн непоср не приемали стимула. Такива стим той нарекъл оперантни, за разлика от пряко възейтващите реактивни. Разчитал на своб пов-е на живтн. Мет-ката се нар мет-ка на своб оператн пов-е. Тя се изпол за реагир на живтн по аналогия на опр цвят, рисунка. Класич и инструмент усл рефлекси са свърз пом/у си.

Обуч на живтн зав от възр-та им и по-незначит от пола. Постеп интензивн-та на обуч се полиш и резулт стават по-трайни.

Обуч се влияе и от усл-та, при к са отглежд живтн. Израсн без огранич-я, в обог среда по-лесн се обуч, отколк живелите при разл огранич.

Посоч спос-сти за обуч и видове обуч не изчерпват установен и възможн в това отн-е. Съвр науч изсл-я ги допълват и обогатяват.

25. Мотиви

Мот са подбудите, к стимулир, мобилизир, организ и насоч актвнста на живтн. Тази роля мог да изпълн образи на потребн или на опасн, вътр съст-я, прежив-я. Мот са полож или отриц. Полож са тези, к поражд приятн ем у живтн и водят до задовол на важн жизн потр-сти, а отриц са мот, к при неприятни ем карат живтн да се въздържа от д-я, да се скрива, да демонстрир нападат пов-е или да бяга. Полож и отриц мот често са в един-во, действ едновр като превалират едните или другите. Стремят се да се ориент по-добр в усл-та, да опред кои подбуди са пов и по-важн и как е възм да се пром в дад усл-я. Това държи живтн в напреж.

Съжит-то на полож и отриц мот, вз им свърз-ст и замяна доприн за пълноценно адаптир на живтн в сред, за поддърж на постоян готовн за измен на пов-то. Пром в мот (+/-) се отраз в/у вътр съст-я и в/у външ израз на живтн.

Мот мог да бъд вътр и външ. Към външ се отнас признаци, предм и ситуац, к имат сигн зн-е за живтн и задовол техн потр-сти. Вътр мот са съст-та на глад, жажда, тревога, страх, радост, умора, д-е на жлез с вътр секрец, к обуслав полов зрялост и потр-та от пол взд-е и др. Мн от външ усл-я придобив мотивац роля в зав от мотивир сил на вътр съст-я и преживяв на живтн. Очите на страха са големи и при живтн. Той придава мотивир зн-е, дори и илюзорно, на редица дрзнли. Те усилват страховот емоц съст-е и подтикват живтн към защитни реакц.

Мотивац измен-я на пов-то са временни и обратими. С премин на заплах изчезв напреж-то, предприет предпазни ф-ми на пов-е. Живтн се връща към привичния си спок нач на жив.

Мотив активиз живтн. Установ е, че депривацията заставя живтн да се ориент по-обхватно и настойчиво в усл-та, да търси възм-сти за задовол на св потр-сти. Сил, с к действ едни и същи мот се опред освен от вътр съст-я на живтн, още от техн опит, от възр-та, от конкр обстнвка.

Колк са по-гол измен в ситуац, в стимулите, толк по-гол е тяхн актвнст, толк повече са усилият им да овлад ситуац. Това може да се постиг с разл реакц от търсещо, изследоват пов-е до агрес-ст или бягство. Мот обуславят насоч-та на актвнста на живтн, техн очакв-я, образите на онова, към к се устремяв. Дрзнлите, к мотивир актвнст са в съст-е да запазв тези си ф-ии, док са съпътств от подкрпл.

Освен измен в сред-та, мотивир зн-е има и бърз-та, с к се извършв. Резк пром, полож или отриц, привлич вним и обуслав актвнст. Връзката дрзнл-мотив-я не винаги е еднозначна. В едни случ м-ята мож да усилва актвнста, а в други да я отслабва.

Спор потр-стите на живтн разл дрзнли стават актуални и мотивир тяхн актвнст. Едни са потр-стите, ког живтн охран св терит, ког съб мат-л за гнездо или търс хран. Усл-та на жив водят до конкурир на мотиви, до домин-не на едни и подтиск на други. Силен мотив за гладн живтн е хран, к по мириз то усеща, че е наблизо. Но ако в същ време улавя и миризм на хищник, пред потр-ста да съхрани себе си, живтн подтиска подбудите си за хран.

Живтн имат по-близ и по-далеч мот. М-ята влияе многопосоч в/у живтн. Тя изостря сетивата и осигур устойч-ст на взд-ята м/у тях. Онова, к е мотивир актвнста става по-траен обект на вним, повиш нег избир насоч-ст.

Мот измен съст-то на кръвоносн съдове на живтн, пигментацията на кл-ките.

Мот се обогат и усъвършенств в онтогенетич разв на живтн, в проц на техн соц жив (в груп). Мн от страхов съст-я, йерарх ф-ми на взотн-я като мот за пов-е, живтн придобив чрез подраж на по-възрастн. Възприеманите техн д-я често став своеобразни мот на пов-е.