1. Предмет, задачи и връзки с други науки

Същ-то на хората в прир отдавна им е налож да опозн живота и пов-то на насек, на влеч, на птиц, на бозайн. Интересът към живот свят с врем не отслабвал. С напредв на познан и опита на общ-то все повече въпр заним съзн на чов. Искал да узнае как се е зарод живота, какво е обуслов появяв и разв на разл видове жив, защо едни са се запаз, а др са изчезн. Разбирал е и е различ тялото от силата, к го организ и направл и далече в древността я е нарек душа. По-трудно било да се изясни какво представл душата. Трябв да мине знач време, докато Ч стигне до наук за душата П (псюхе-душа, логос-наука). Постеп се натруп и обощ знания за душ проц, св-ва и съст-я на жив същ-ва и на ч. Дискусиите за психичното обаче не спир и до днес. Това, к на дад етап от познан за псих се приема за убед, обосн, по-късно се оказ непълно и неточно.

С усил да осмисли нач на псих разв и закон-те на този проц, науч търс в обл на П неизб се отправя към формите на живот в тяхн усложн и усъвърш към изследв на псих новообраз в царств на жив. С това се постав и основ на П на живтн като важ дял от псих наука, без к е невъзм да се разб същн на псих, нейн функц, факторите и закон-те на извисяв й.

Търс и постиж при изуч на П на живтн се обособ в науч дисципл, к получ разл название спорд това къде се пост ударението. Ког в обсега на вним са отд видове живтн, опред-то е зооП. При ориент към сравн на изследв обекти, предпоч се наим - сравнит П. Ког се прослед и оцен възходящия проц на псих разв на жив свят се говори за генетич или еволюц П.

Обект на ЕП са живтн в йерарх на все по-бог и сложн форми на живот. Предм на изследв е и психиката на живтн в нейн възход, генетч разв и усъвърш-не. Психк не мож да бъде опосрдст наблюд и изуч. Тя се прояв в активн на жив същ-ва, в тяхн повед и д-ст. Тези живтн за да постиг целесъобр взаим и равнов със средата, им е необх да развив своята вътр регул и направляв сила психкта. Тя от своя стр налага пром в морфолг и фуннкц изгражд на органите и с-мите на живсъщва. Напр у птиц, к гнезд в скалите, са настъп измен в тяхн морфлгя. Тя им осиг адапт към средата. Пов живтн, к жив в пещер и длбко в мор, очите им имат рудимнт разв-е. Посоч прим показв, че съществ взаимсв, допълвщо се взаим-е м/у среда, потребности, функции, псхка и строеж на оргнзмте. От това обаче не следва, че предм на ЕП вкл подробно опис на анатомч строеж на отд видове живтн, на нервн им с-ма, на сред, в к жив и ... Същото следва и за повднто на живтн.

От това, че опозн на псхката е опосредств, не следва, че изуч й има спекул, субектвн хар-р. ЕП в св разв-е си пост все нови и нови задачи. Особ актуални са:1.да се осмисли по-добре същн и рол на псхката 2.да се разкр по-пълно взаим връзка м/у услов на живот и разв на псхк 3.да се разкр единств-то и вз обуслвнст м/у псхк и нервн с-ма 4.да се просл по-цялостно възход линия в разв на псхката 5.да се опред благопр усл за формир на псих кач-ва и св-ва у живтн, к са в интерес на Ч 6.в хода на генетич разв живтн придоб пов псих възмсти, но същеврем и загубват някои.

Голям познават и практич знач на ЕП е основ тя да се развива. ЕП взаим с етологията. Проучв за повдто на живтн улесн а-за и оценк на псих разв-е. От св стр, ЕП подпом етологията в осмисл на факторите, к мотивир повдто. Допринася антропологията да осветли по-добре проблем на Ч. Дава св принос за обогат на медиц-та чрез пров с живтн на психофармаколог експер. Полез е на селскстоп практика за по-добро отглежд на разл видове живтн, за увелич на тяхн продуктвнст, за борб с вредит и др.

ЕП е свърз с общата, възраст П чрез вз сътрудн в опозн на закон-те на псих разв. Взаимодейства още със зоологията, анатомията, генетиката.

2. Развитие

Отнач разбирнта за душ се създ и се пред на покол като поверия, традиц. Постеп по-образов личности и особ древн философи, зап да осветл въпроси на душ проц, св-ва, съст-я. Платон разгран душ от тялото. Счита, че тя е инертна, не се изменя. Дели душ на разумна, усещаща, и растителна (импулсивна). Говори и за биолог душа. Съществ душа от висш порядък, к е безсмртна. Тя познава идеите. Аристотел също дели душ на няк вида. Една от тях е безсмртна. Вним му обаче е насоч към събир и подрежд на факти, к правят по-пълни, точни и сигур чов позн-я.

Живтн, спор Аристотел, притеж нисша душа. У всяко от тях във възх ред, тя е по-разв и съд предидущите. В този смис м/у душ на Ч и на живтн има разл, но и сходство. Стоиците, начело с Хризел, във понят за инстинктите на живтн. Те посоч, че живтн придоб влечения и имат представи. Не ги осъзн, а постъпв инстинктвно. Напр паяк плете мрежа.

През Средновек. Догматичн мислене пречи за разгръщ на позн-то. През Възражд нараст потр-та от експер проучв. Декарт утвържд, че живтн нямат душа, съзн-е и действат като автомати. Бейкън извежда правил, к важи и за П, че науката тр да има раб само с факти. Бързо се обогат знан-та за живтн.

Бюффон изтъква, че живтн имат възпр-я, но не мог да сравн възприет и да стигн до общи пон-я. Затова те не притеж мислене. Спор Кондиляк инстнк в нач са били разумни д-я, а после след мн повтор са се автоматиз. Повратен мом е теор за евол-та на Ламарк. Той отхвър разбир-то, че всичко у живтн е дадено веднъж и завинаги. Разделя живтн в групи спор равнищ в разв на тяхн псхка. В гр. Вкл живтн, ч движ-я се поражд от външ дразнит, но не се съпровож от усещ-я и от прояв на воля. Това е най-примит ф-ма на живот. Към гр. Причисл живтн, к заедно с общ възбуд-ст, имат усещ-я, смътна предства за собств си същ-не (елемент зачат на съзн-е). гр. Обхв живтн, к стиг до неясни образи и прояв волеви актове в разл д-сти, но възм-те им са огранич.

В осн на проц на еволюц Ламарк поставя псих ф-р, вътр потрст на живтн да се адапт към пром се усл-я на средата. Ламарк различ 3 вида д-сти у живтн рефлексивна, инстинктивна и разумна. Бюффон и Ламарк пост осн на науч подход към изследв на живтн. Голям е прин в това отн-е на Ч.Дарвин. Той потвържд, че у живтн има инстнк и научно обясн тяхн целесъобрст, връзк м/у жизн ср и измен на инстнк. Обосновава ест подбор като усл-е за запазв на живтн, к успяв да се приспос към обстанвк, към нейн изискв-я. Постеп се постав основ на експер метод в изуч на П на живтн. Леббок пров ориг опити с пчели, мравки, оси и кучета. Създ мет на лабир и на препятств за изследв на живтн.

ЕП в св разв зав от постиж на наукте. Те влияят в/у темпов на напредв й. Положително в/у изуч на повдто на живтн през ХХв се отраз теоретич направл бихейвиоризъм. Основна е връзката С-Р. Уотсън предл първата прогр за изследв на повдто и се застъпва за точн мет на проуч. Торндайк изучв повдто на живтн с пом на лабир, пробл клетки, апар за опозн на спос за различ-не и др.

За разбир на евол разв на псхк доприн в знач степен изсл-та на Павлов с негов открит за рефлекса. Той доказ, че при опр усл-я индифер дрзнтл (цвят, миризма, светлина, звук), получ сигн ф-я, зап да имат за живтн опред знач-е. Осъщвява ориг опити с куч. Пок, че при хран слюнч жлеза отделя секрет, което той нар безуслов рефл. Ког хран се съпровож от д-то на няк дрзн, к няма пряко отнош към този проц (напр звук), то идва мом, ког самото появ на звука предизв слюноотд, т.е. възн съст на очакв, а дрзн вече има сигн знач. Тази връзка Павлов нар усл рефл. Той експер-но док мех-ма на усл рефл, като обосн, че у Ч има и по-висша сигн с-ма (втора) сигнал на сигналите, която се основ на речта.

Принос за разв на П има и гещалтП разбирането, че възпр-то на цялото изпреварва това на частите. За разл от бхврстите, к са убед, че решав на зад се основ на проби и грешки, гещалтП извежда рол на мигнов схващане (инсайта).

Руск псхлзи Леонтив, Рубинщайн обоснов генетичното появяв и разв на псхкта като потр-ст и провл на ориентировъч актвнст на жив същ-ва.

3. Методи на изследване

Както вс наука и ЕП има свои мет и срва за а-з и оц на изследв явл-я и проц. Специф усл-я, при к се извърш проучвнта обусл своеобразие на подходите и нач за обхващ и осмисл на сложн актове на повд и д-я на живтн.

Наблднто е осн мет и в ЕП. Наблдто вкл редица помощни мет. То се съпътств от описв на възприем-то като важ начален мет. Опис може да се основ на еднокр или на продълж набл-е на проявите на живтн. Непоср набл позвол с пов сетива да се възпр ситуац. Опоср набл открива възм да се възпроизв кадрите колк пъти желае изслдов-ят. Опис-то обхв актвнта на живтн в тяхн динамика и разв, а така също и резулт, последствията. Извърш се отсейване на данни, к може да е условен, ког мислено се акцент в/у опред страни от проявл на живтн. Възм е подборът да се изв ситуативно по сил на домин впечатл.

Набл-то създ усл-я за изпол и на др важни мет на позн-е. Един от тях е прич-следственият а-з. Той изисква да се открив и да се обясн ф-рите, к обусл дад ф-ми на повд, псих проц, св-ва и съст, да се открив и осмисл същностн връзки и завис м/у причини и следствия.

Важ е и мет на предвиждане, прогноз-не.

В проц на набл чрез мисл операц сравн-не, оцен-не се отделя общото м/у изуч обекти. Осъщ се индентиф-я, обед-е, клас-я. Това е мет, к се прил шир. Дад насек напр, не може да се каже към кой вид принадл, без да се откр нещо съществно, общо с други, да се съотн към дад група. Класиф-то се извърш по 3 крит: А)прич., к обусл дад явл и проц. Б)по функц, к изпълн и по техн произход. Напр.полов хорм, биолог часовн, глад, ситост и др. При класиф на д-сти на живтн става дума за функцион обедин на сходства или различ. Класиф по произх прояви, к са обуслов генетич или к са придоб в онтоген разв на живтн.

Все по-шир навлиза и експер. За разл от набл-то той има това предимст, че може да се повтаря и да се прав пром в негов орг-я и осъщ-не, които изслед-ят намир за полезни.

Експер мет се назов по предназн им или по изпол ср-ва: 1.Метод на лабир. Създ е от Смол опит с червей в Т-тръба. С разл по сложност лабир са изсл насек, птиц, бозн. Те дав бог инфо за нач на ориент, за мотив на повд и пр. 2.Метод на обходния път (с препятст). При срещ на преп живтн изпол разл стратег, к разкр особ на тяхн псхк на вним, на възприят, на мисл и др. 3.Метод на едноврем или последов избор. При дресир се подкр (с храна) опред единство от д-я. В/у осн на подкрепл живтн се науч да имат предпоч. 4.Метод на откритото поле. Живтн се ост свободно да избир пътища. Анализ се и се оцен избора им, изясн се обстоят, к са мотивир техн предпоч. 5.Метод на пробл клетка живтн се постав в ситуац на затрудн. Изсл се нач на ориент, на решав на интелект зад, на кол-то необх упражн-я за формир на навика, трайнста на съхран му и др. 6.Метод на употр на ср-ва за д-ст. Примати нач за привлич на лакомство, к е извън клетката.

Известн са и др мет като мет на грешките, мет на отсроч реакции. При изуч повд на живтн се изпол разл вариан на т.нар. депресивен експеримент. Изпол се и условно-рефлекторни методики. Прил се и матем мет за обраб на първонач получ данни.

4. Предпоставки за възникване на паметта

Явл-та и проц се предш и подгот от опр обстоят, т.е. имат св предпоствки. Има ги и появ-то на псхк. По-важн от тях, както посоч Леонтиев, Рубинщайн, Пиаже са следн:

1.В осн на многобраз на света са проц на равнов и свобода. Те дав качеств опр-ст на нещ, характ ги като индивдлнсти. Напр, водата е рез от равнов м/у 2 молекули Н и 1 мол О. Или, ако равнов осиг непровтор-та на нещата, то лабил-та перспективите за техн измен, възм за разв-е. В жив прир цял й бог-во е проявл на причудл ф-ми на равнов и на степ на незав-ст. Разнообр ф-ми на равнов от едн стр обособ, отделят индивдлнсте и от др стр ги свърз. С наруш на равнов вътре в индивдлнте или м/у тях се създ усл-я за измен, за възстан на равнов на качеств ново р-ще. Както равнов, така и възм за пром (лабил-та, своб) биха били безсмисл ако не вод до разв, до нови кач образ-я. Динам вр м/у равнов и своб в прир е важна предпост за непрек й измен и разв.

2. Висша ф-ма на равнов и своб е животът. Той е най-слож по мех-те и р-щата на вътр и външ уравн-не. Индивдлнте все пов се отдел от сред и в същ време увелич и задълбоч св вр с нея. Появ се повдто като необх за поддърж и съхран на живота. Животът в нег разв е обективна предпост за появ на псхк. Без него и псхк не би била потребна и възможна.

3. Жив индивдлнти се отлич от нежив по нач на вътр и външ уравнов и по хар-ра на лаб-та, к притеж. Всеки орг-м представл сам изт-к на ен-я, работи като енерг с-ма. Тя му позвол да се отзов на външ възд-я. Поддърж на орг-ма и взаим-та със сред е свърз с изразх на ен-я, със спад на нейн потенц. Този проц е извест като дисимилация. Възстан на сил чрез хран е процс на асимилация. Двата проц са вз свърз. За да си набави ен-я живтн изразх част от тази, к притеж, т.е. дисим-та се компенс от асим-та. Ког енерг се изчерп така, че оргзм не е в съст да си набави потребната, няма сили за това (дис-та е изразх резерв, т.е. не се съпътс от проц на асим-я, живтн загива), се получ разпад на оргзм дисоциация. Последната се получ не само ког прекомерно се изразх сил без възстан, но и тог, ког продължтлно се осъщ асим-я. Живтн в/у осн на асим-ята и дисим-ята поддърж идентчнта си. Постиг се равнов, к съхран същ-то им. Разл нач на уравнов на живтн със сред е др съществ предпоств за възникв на псхк.

4. Разл при живтн е и хар-рът на взаим със сред. Живтн в сред си набав необх за поддърж на жив. Нам се в действена позиц по отнош на предм, к задовол потрбнсте им. Тя утвърж живтн като субекти, т.е. те не са пасивни в сред, а насочено въздейств на нея, търс и осигр св същ-не, постиг жизн необх им равнов. Това изисква и е обективн предпоствк за появ-то на все по-разшир се и усложн се взаимдя със сред в хода на евол разв. Разшир се обхватът на субектната актвност. Субектната позиц гарант все по-добро пригажд към усл-та, приспособяване (акомодиране) към променливите в обстанвката и привикване (адаптиране). Аком-ята и адап-нето са възм при успешно ориент-не, което е предназн-е на псхк.

5. Тропизми

Специф предпствк на псих отразяв са тзмте. Те се появ в хода на евол разв като необх ф-ма на зваим-е и уравнов на жив оргнзм със сред. Първонач проява на дейното съст на органзм е дразним-та. Тя се израз във възм на жив органзм да реаг на опр външ обстоятва. Тази нач ф-ма на насочв и избир на начина на реагиране в/у осн на св-вото за дразн-ст, се нарич тзми.

Теорията за тзмите създ Ж. Льоб. Той посоч, че всеки жив оргзм постоянно се нам под влиян на разл външ възд-я.Едни от тях нямат посока. Такива са разсеяната светл, общата темпртра, влажност и др. В тези усл-я оргзмте са напрегн, неспок. Реакц на посоч дрзнли се нар кинези. Под влиян на светл фотокинеза, на топл термокинеза. Повеч от възд-ята имат направление. Те предизв насоч реакц на оргзмте трзми. Ког реакц са по пос на дрзнля,