Евгений Онегин като представител на изгубеното руско поколение

/Интерпретативно съчинение/

С името Пушкин веднага се асоциира не друг, а образът на Онегин. С романа си Евгений Онегин той поставя редица големи и от особена важност за живота на обществото проблеми. Такива са проблемите за положението на прогресивно мислещия и критично настроен млад човек, за неговото бъдеще и щастие, за любовта и семейството, за типичните образци на хора, които живеят по едно и също време.

Това позволява на автора да направи значителни изводи и обобщения за мястото, значението и перспективите на прогресивната дворянска младеж от 20-те години на XIX век. Това определя и основната идея на произведението трагичната обреченост на тази младеж, на т.нар. изгубено руско поколение, неговата откъснатост от народа и невъзможност да приложи своите големи интелектуални сили в негова полза. Личният живот и съдбата на главния герой Онегин са една художествена илюстрация на тази идея.

Близостта между автора и героя е по линия на произхода им: и двамата произлизат от средните, разоряващи се слоеве на дворянството, откъдето излизат главно първите руски революционери декабристите. И недоволството им започва от обикновените житейски неща, за да стигне до генералните въпроси за развитието на нацията идържавата. Бащата на Онегин е разорен и смъртта на чичото е колкото нежелана от лична гледна точка, толкова и благоприятен спасителен изход за него. Съзнанието за разрива между материалната несъстоятелност и бляскавия светски живот, който води, е един от източниците за душевните терзания на Онегин. Оттук пък идва чувството за несигурност, дори обреченост, желанието да се изтръгне от живота на родната страна и да полети към непознати краища, гдето би намерил спокойствие и би се освободил от моралния гнет. Пушкин се сближава с героя си именно тогава, когато започва