РОМАНЪТ В СТИХОВЕ "ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН"

Романът в стихове "Евгений Онегин" на Александър Пушкин е първият реалистичен роман в руската литература. С пълно основание великият руски литературен критик Белински го нарича "енциклопедия на руския живот". В него е възпроизведена с голяма пълнота картината на руското общество през един от най-драматичните моменти от неговото развитие - Началото на ХIХ век. Това е времето, когато се пробужда националното самосъзнание на русите под влияние на войната от 1812година, когато се засилва недоволството на прогресивната дворянска интелигенция против самодържавно крепостническия строй.

Липсата на духовни интереси, на труд и сериозни занимания поражда незначителността на мислите и студенината в сърцата на аристократите. Доминиращо чувство на младите руски аристократи е разочарованието. Във висшето общество цари скуката, клеветата, завистта, богатите и знатни дворяни изразходват духовните си сили за сплетни и злоба. Остро сатирично поетът изобразява типичните представители на висшето общество в Петербург. Това са "необходимите глупци", "сърдещите се на всичко господа", "диктаторите на баловете", "дами със злобен вид" и "неусмихващите се девици.

Московското дворянство е представено с неговата консервативност, ограниченост и пошлост. Широко е представена и третата група от дворянството - провинциалните помещичици. Рисувайки това общество в кръга на Татяна в образите на разни чудовища, Пушкин безпощадно сатирично характеризира дивия свят на провинциалното дворянство като въплъщение на изостаналост, невежество, умствена тъпота и сляпа привързаност към старото.При цялата широта на тематиката си романът "Евгений Онегин" е преди всичко роман за умствения живот и търсенията на руската дворянска интелигенция. Негова основна тема е духовното противоречие на личността и разочарованието й от обществената система.

Пушкин изяснява тази тема в образите на Онегин, Ленски и Татяна. Онегин е столичен аристократ, млад светски човек. Той получава типично за аристократичната младеж от онова време домашно образование и възпитание,откъснато от руската народна култура. Прекрасните интелектуални и нравствени качества на Онегин са потиснати от социалните условия и средата,в която е израснал и в която живее.Мрачно настроение и скука завладяват Онегин. Героят е разочарован от действителността, която го окръжава. Той не може да намери своето жизнено поприще, не може да изяви личността си, защото, както пише Белински, "бездействието и пошлостта на живота"

задушават Онегин, той даже не знае какво му трябва, какво иска. Знае само какво не иска. Пушкин отрича пътя на Онегин, защото това е път на индивидуалиста, откъснат от обществото и народа и затова е обществено безполезен, "излишен човек", умна ненужност. Той осъжда не толкова героя, отколкото средата, която го е формирала като личност.Мечтател и романтик Ленски няма реална представа за действителността. Той също като Онегин е откъснат от народния живот. Пушкин убедително показва и неговата безперспективност Татяна е по-дълбока натура и от Онегин и от Ленски. У нея има мъчителни противоречия. Метежното й въображение се насочва от воля и разум. Тятяна има още едно огромно предимство пред Онегин и Ленски - тя е близко до руския народен живот. Тя е рускиня по душа, обича руската природа, народната поезия и народните обичаи. И когато става княгиня, светска дама, тя си остава същата. Отегчава я пошлостта на светското общество и неговия безсмислен живот. Татяна иска да устрои живота си не според обичаите, приети в средата на помешчиците. Тя се стреми сама да реши своята съдба, сама да определи своя жизнен път. Мечтите й за щастие рухват. Любовта й донася само страдания. Трагедията на Татяна е в това, че тя среща човек, който е един егоист, макар и "страдащ", един "печален чудак", който не може да разбере чувствата й и да внесе в нейния живот това, за което тя мечтае. Разочарованието завладява нейното съзнание.В сцената на последната среща с Онегин още по-пълно се разкриват високите нравствени черти на Татяна - чистота, правдивост, вярност към дълга, решителност. Тя не може да приеме любовта на Онегин, защото чувството за дълг и отговорност пред другия човек, с когото вече е свързана, стои на първо място в нейния живот. Любовта им е невъзможна заради различията в техните възгледи и характери. В същото време ние усещаме , че съществува дълбока духовна връзка между тях. Затова няма читател, който да не изпитва силна тъга от това, че Онегин и Татяна са се разминали в живота, две обаятелни личности, които са много различни и в същото време много си приличат.

Олга Ларина е пълна противоположност на Татяна. Олга е много жизнерадостна, весела, привлекателна, приема живота си с лекота и наслаждение. Но външната й красота и привлекателността не могат да скрият бедността на нейния вътрешен свят. Тя не притежава онази дълбочина и самобитност, които характеризират Татяна. Олга живее без да мисли самостоятелно, тя следва общоприетите дворянски правила, които формират навиците и възгледите й. Тя не може да проникне в дълбочината на преживяванията на своята сестра Татяна. Не улавя промяна в настроението и поведението на Ленски преди дуела. Смъртта на годеника й Ленски я притеснява съвсем за кратко. Тя бързо се омъжва за друг, ставайки "второ издание на своята мамичка", която е типичен образ на провинциална помешчица в крепостническата Русия. Тя също носи разочарование - за самия читател. В "Евгений Онегин" Пушкин изразява най-съкровените си мисли - и радостни, и тъжни - за своето поколение, за жаждата по неизвестното, за търсенето на истината, щастието и любовта. Темата за разочарованието е разкрита като израз на нереализираните блогородни пориви на най-напредничавите умове в Русия, задушени от консервативната и бездуховна среда.

Романът в стихове "Евгений Онегин" има за руските хора огромно историческо и обществено значение. Пушкин е създал първото национално-художествено произведение, сътворил е истинско народно произведение, в което е отразена цялостната картина на руския живот от началото на 19 век.