Евангелие на Йоан

Четвъртото от книжовните евангелия на Новия завет се появява около 90-98г. пр. Хр.Традиционният възглед е,че е написано от палестински евреин,очевидец на описваните събития,отъждествяван с апостол Йоан Богослов, син на Заведей и любим ученик на Исус.За място на създаването на книгата се сочи Ерес,градът,в който Йоан е служил.

Евангелието на Йоан е по-абстрактно и мистично от синоптичните явления.В него вниманието е насочено извън битовите детайли на Христовия живот,върху смисъла на събитията.Затова е по-универсално,предназначено за много по-широка аудитория извън юдеите.Авторът набляга най-много на събитията в Йерусалим.Последователно се проследява само последната седмица от живота на Исус,в която са включени събития,липсващи в другите три евангелия,като например прощални разговори,подробности от разпита при Пилат и явяванията след възкресението.Главната цел,която си поставя Йоан,е да разкрие величието на Исус.Във връзка с това той прави напълно съзнателен авторски подбор на фактите.Композицията на книгата му е стегната и целенасочена.

Исусовото учение,разкрито от Йоан,се отличава значително от описаното от Матей,Марк и Лука.Йоан не търси хронологията на събитията,а тяхното тълкуване.За по-достъпно вникване на вярващия в смисъла на християнското учение Йоан използва не притчи,а задълбочени диалози.Многократно се повтарят предсказанията за Страшният съд и възкресението на мъртвите с цел да се внуши смисълът на Христовата мисия.

Началото на евангелието кореспондира с първия старозаветен мит за Сътворението,в който главна съзидателна роля има Божието слово,Йоан открива в Исус новото Слово и го нарича така в момент,в който юдеите възприемат Словото като нещо отделно от бита и виждат в него основоположник на реда и рационалностите в света.Възгледът на Йоан,че Христос е началото на нов