приписани. На това становище за свобода на избора е и неговата школа, преди всичко Теофраст, който написал труд върху свободата.

Наред с разглеждането на основни теоретически въпроси, с което издига етическите знания на една недостигната дотогава висота, Аристотел същевременно разработва и редица въпроси на моралната идеология на своята класа, дава препоръки за моралното поведение, очертава норми и изисквания, които ще осигурят високо качество на моралния живот и постигане на висшето благо - блаженството. По този начин даже той, независимо от големия си теоретически принос в разработката на етическите знания, не може да преодолее неразчленеността, синтеза между тях и идеологическата степен в развитието на самото морално съзнание.

Школският стимул на времето след Аристотел обособил философските изследвания в три големи части: етика, физика и логика (последната при епикурейците е наречена каноника). Главният интерес е насочен към етиката, а на другите две се обръщало внимание, само доколкото трябва правилно да действаме, за да получим познание върху нещата и яснота за правилните методи. от тук главните направления на физическите и логически възгледи в това време се определят от етически становища и практическата нужда се задоволява лесно чрез приемане на преобразуване и модифициране на по-старите учения: но в научната работа метафизическите и физически проблеми открояват своята сила и въпреки гореказаното, те развиват друг клон на философията, който не хармонира и не се покрива напълно с етическия корен. Особено това се отнася до физиката, която допринася за богатото развитие на отделните науки и винаги държи живи и в ток общите принципи. В това отношение първо перипатетическата школа в първите си поколения осъществи забележително изменение на основите при обяснение на природата спрямо Аристотел.