определят верния път към доброто. За да се ориентират хората към доброто, Аристотел въвежда понятието "средно". Но той предупреждава, че по отношение на самото добро, по отношение на съвършенството, понятието "средно" не трябва да се прилага. Доброто и съвършенството трябва да се разглеждат като крайности. "Средното" е път към доброто и съвършенството, но не характеристика и мярка на самото добро и съвършено.

Особено ярко се проявява реалистическата и материалистическа тенденция в етическите възгледи на Аристотел при разглеждане на категорията справедливост. Той свързва тази категория с икономическите взаимоотношения в обществото, разглежда връзката между справедливостта и потребностите на хората.

Аристотел говори за два вида справедливост - разпределяща и уравняваща. При разпределящата справедливост принцип за разпределението на цялата сума от предмети се оказва достойнството на лицата, между които се извършва разпределението. Това е принцип на пропорционално разпределение, установяващ някакво отношение между качествата на лицата, нямащи стопанско значение (техните заслуги, морални доблести). При уравняващата справедливост разпределението на благата се определя от икономически съображения, както това е при покупко- продажбата, пазарния обмен и пр. При разглеждането на категорията справедливост Аристотел поставя и разработва редица съществени въпроси, произтичащи от връзката и взаимодействието между моралните и икономически фактори в обществото. Всички тези въпроси запазват своето значение и при съвременната разработка на категорията справедливост както в Етиката, така и в Бизнес етиката.

Аристотел насочва своите изследвания на Етоса към разкриване същността на висшата нравствена цел, към която хората се стремят. Той посочва, че хората могат да имат много и различни цели в своя живот, но