Етоса на Аристотел

Характерът на времето разделил етическата философия като наука и в научното изследване се откроили двете школи на атическата философия: академичната и перипатетичната. В първата доминира питагореизираната метафизика в поколението на Аристотел, след което се променила по посока на едно популярно морализиране. В лицея първо Теофраст, а после и Стратон, държали за доизграждане и преформиране на Аристотелевата метафизика, но както самият Теофраст, така и неговите приятели Дикеархос и Аристоксен, се обърнали към природо-научните и литературно-исторически студии. По-късно перипатетиците имали голям дял и участие в александрийската научност и историята на философията намерила в тяхно лице усърдни личности, които я преработили. Но във философията те играят консервативна роля. Тяхната защита на Аристотел чрез Андроникос дала повод за репродуциране на Аристотеловото учение в парафрази, кометари и интерпретации. Това е било заниманието на късните перипатетици.

Най-голяма роля за развитието на етическите знания в рамките на философията има Аристотел. Като философ той се колебае между материализма и идеализма, но в последна сметка застава на позициите на една специфична форма на идеализма - обективната телеология т.е. учението за целесъобразността, целенасочеността на всички неща в природата и обществото и в живота на човека и за съществуването на една висша цел и първопричина в лицето на Бога. Макар етическите възгледи на Аристотел да са изградени върху тези философски позиции, в тях има голяма доза реализъм и в определени рамки материалистически подход към явленията на етоса, т.е. към моралните (нравствени) явления.

За обозначаване на тези реални явления, Аристотел възкресява древногръцката дума етос, като й придава нов смисъл и значение. Той употребява термина етос, като му придава две главни значения. Първото се