Начало на реферати

Етносите и промени в света


Етносите и промените в света

В целия свят сега живеят около 5000 етноса и 90% от тях са в състава на мултинационални политически образувания. Ролята на етническия фактор в последните години на миналия век значително нараства. Тя не е еднозначна за различните части на света. Интересът към корена у отделни хора и цели народи се проявява в най-различни форми. Започва се от опити да се възстановят старинни обичаи и традиции, фолклор и се стига до искания за създаване или възстановяване на собствена държавност. Голяма част от почти 40 актуални въоръжени конфликта на планетата имат и етническа характеристика. 
Най-често това се обяснява с: 
- Реакцията на изостаналите в етно-културното разделение на труда народи, породило икономическа и технологична експанзия от страна на по-развитите;
- Световната конкуренция, интензифицирала вътрешно етническото социално взаимодействие въпреки унификацията на материалната и духовната култура в глобализацията;
- Нарастване влиянието на големите социални групи в икономиката и политиката и облегчаване процесите на сближаването им чрез средствата за информация.
Стремежът към идентичност води до кръвопролитни конфликти, до войни. Това е една от заплахите, изведена сред най-значимите нови рискове на века. И заради това става обект на много изследвания по управлението на кризи и конфликти с различна интензивност. 

2. Какво се случи в Република Македония ?

В Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН определение за кризата там няма. Но в т. 1 се изтъква: “Осъжда остро екстремисткото насилие, включващо терористична дейност в някои части на Бивша Югославска република Македония и в някои общини на Южна Сърбия, Съюзна република Югославия и подчертава, че това насилие се подкрепя от етнически албански екстремисти извън тези области и то представлява заплаха за сигурността и стабилността в региона” (Резолюция 1345 на Съвета за сигурност на ООН, 2001).
В декларацията на Европейския Съвет от 23-24 март от Стокхолм, събитията се определят обаче като криза. На тази основа се препоръчва и декларира: “...Всяко предприето действие би трябвало да предотвратява ескалацията на военна активност. Поддържаме суверинитета и териториалната цялост на Бивша Югославска Република Македония и ненарушимостта на нейните граници в съответствие с принципите на ОССЕ “ (Декларация за Бивша Югославска Република Македония, 2001).
На 80-тата Сесия на Събранието на Републиката /3 септември 2001/, Министър-председателят Л. Георгиевски декларира : “Значи ние можем ясно и гласно да заявим, че Република Македония през шестте месеца беше обект на военна агресия, независимо от участието на голям брой местни албанци” (www.assembly.gov.mk). Той заявява, че никога не е мислил, че причина за кризата е Конституцията. С нея не може да се оправдае “агресията от страна на Косово”.
По повод на кризата на пленарно заседание на българското Народно събрание на 7 март 2001 година тогавашният премиер на Република България Иван Костов във връзка със събитията в Танушевци заявява: “Тези нападения не са плод на междуетническия конфликт в Република Македония, а агресивен акт, преследващ целта да се предизвика конфликт на нейна територия” (www.parliament.bg).
Данните от социологическо изследване, проведено през месец май 2001 г. под ръководството на д-р Я. Янакиев “Кризата в Македония и българското обществено мнение” (с 1225 изследвани лица) показват, че за българите сериозна заплаха за сигурността у нас е “пристигането на голям брой бежанци от Македония”.

Етносите и промени в света facebook image
Публикувано от: Недялка Димитрова

Are poor people poor or just lazy? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.