Етнополитическия процес и трансформацията на етническата идентичност

Въведение

Разпадането на международната система на новообразувани враждуващи помежду си етнически автономии, което безпокои много хора в началото на 90-те години на XX в., е овладяно чрез ефективни международни и вътрешно държавни стратегии за управление на етнополитически конфликти. Отношенията между общностите и държавите в хетерогенните общества през 90-те години се променят по начин, който намеква за създаването на нов режим на регулиране на отношенията между малцинствата и мнозинствата.

Преходът от етнически войни към политика на помиряване в световен мащаб е пространно документиран в редица изследвания. В края на 90-те години политическата стратегия, която т нар. рискови малцинства 275 най-често използват, не е въстанието, а са символични и организационни действия.

Еднакво важно е, че броят на общностите, прилагащи въоръжено насилие, намалява, след като десетилетия наред се е увеличавал. Избухването на етническите войни, приковали вниманието на наблюдателите в началото на 90-те години на XX в., на практика е кулминацията на една дългосрочна обща тенденция към засилване на основаните на междуобщностни противоречия протести и въстания, която започва през 50-те години на XX в. и достига своя връх веднага след края на Студената война. Разпадането на СССР и на Югославия предлага подходящи условия за нови етнонационални искания и за избухването на десетки нови етнически войни между 1988-1992 г. В Глобалния Юг през приблизително същия период - между 1988 и 1994 г, започват или се подновяват повече от две дузини етнически войни.

1. Етнополитически процеси през последното десетилетие на ХХ век

В средата на десетилетието навсякъде по света се осъществява промяна в стратегиите на етнополитическите действия. Когато сравняваме началото и края на 90-те години на XX в., забелязваме умерен спад на броя на общностите (от