на епикурейското понятие удоволствие могат да се сведат до следните конкретни нравствени норми:

1. отсъствие на физически и духовни страдания;

2. справедливост или умереност;

3. невъзмутимост на духа;

4. дружба като висша форма на общуване на хората.

В основата на удоволствията са желанията, които въпреки многообразието си могат да бъдат обединени в три основни групи: 1) естествени и необходими;

2) естествени, но не необходими;

3) неестествени и не необходими.

Към първите философът отнася най-насъщните потребности на индивида храна, облекло. Към вторите принадлежат онези потребности, удовлетворяването на които надвишава естествените потребности разкош, пресищане и др. Към третата група спадат всички онези удоволствия и желания, които противоречат на естествените закони за съществуване и съжителство на хората стремеж към богатство, амбиция за власт. По този начин епикурейската нравствена норма взема предвид преди всичко потребностите на индивида, детерминиращи неговото поведение. Епикурейската етика полага физическите наслаждения за обект на човешките действия, но те се разглеждат като една от предпоставките за реализиране на нравствения идеал. Природата на удоволствието се определя от реалните резултати на неговото действие. Удовлетворяването на не необходимите желания и удоволствия води неизбежно до стимулирането на страстите, до пораждането на нови желания и на края до отклоняване от принципите на благоразумния живот. Същността на удоволствието се определя и от неговото пряко отношение към страданията на