Вътрешният смисъл на епикурейската етика предлага един реалистичен поглед върху света. Тя отчита естествените и реалните условия на човешкото съществуване.

Един от най-отличителните белези на епикурейската етика е нейната антирелигиозна насоченост. Епикур подчертава, че ценностите на живота са онези завоевания, които човек придобива на земята и както хората не са спуснати на земята със златно въже от небето, така и ценностите не идват наготово като дар от милостта на боговете, а са естествен резултат от справедливите действия и постъпки на човека. Древногръцкият философ е противник на религията, защото според него тя ограничава свободата на човека и внушава страх. Епикур не е бил аристократ, нито по рождение, нито по дружески кръг, може би това обяснява неговата изключителна враждебност към религията.

Непосредствено изходно положение на епикурейската теория за нравствеността е тезата за удоволствието и страданието. Епикур е смятал, че удоволствието е благото и се придържа със забележителна последователност към всички следствия от този възглед:

Удоволствието е началото и краят на блажения живот.

Не зная как бих могъл да схвана благото, ако се отдръпна от удоволствията на вкуса и се отдръпна от удоволствията на любовта и от тези на слуха и зрението.

Според общото изискване за човешкото съществуване удоволствието се приема за естествено, а страданието за противоестествено чувство или преживяване. Основните елементи