насока нравствено-етическата система и програма на индивида. Учението му представлява нов, специфичен стил на теоретическо разбиране и усвояване на човешкото битие и оттук особена мисловност и философска практика в античния свят.

На първо място в епикурейството се поставя неговото учение за нравствеността, защото във философската система на Епикур етиката заема много важно място. Етическите му възгледи са тясно свързани с натурфилософските му схващания.

Характерна черта на епикурейската етика е нейният индивидуализъм. Нравственият идеал се свързва с желанията и интересите, със съдбата на отделната личност.

Основен закон в етиката на Епикур е принципът за единството на природата и човека. Те се схващат като единно цяло, защото се подчиняват на едни и същи закони. Човек е неделима част от природата и осмисля своето съществуване съгласно с нейните изисквания. На Епикур принадлежи убеждението, че човек не може да бъде беден или нещастен, ако изхожда от природата и се стреми към нея. В центъра на учението се откроява въпросът за върховното благо и пътищата за неговото естествено и непринудено реализиране. Важна задача на етиката на древногръцкия философ е да се докаже истинността и основателността на четирите морални норми:

1. боговете не са източник на страх;

2. безразличие към смъртта;

3. възможност за постигане на щастието;

4. смелост при понасянето на злото.

Усвояването на това лекарство води, според Епикур, до оздравяването на човешкия дух.