живота, ученията и изказванията на знаменитите философи Диоген Лаерций привежда текста на три писма на Епикур, адресирани до различни лица. Първото от тях Писмо до Херодот представлява кратко изложение на основните натурфилософски възгледи на мислителя. Второто Писмо до Питокъл има за предмет космологическите схващания на философа; третото Писмо до Менойкей е посветено на етическите въпроси. Запазени са и 40 кратки изказвания или афоризми, обединени под общото заглавие Главни изречения или Главни мисли. Ценен източник за учението на Епикур представлява произведението За природата на нещата на римския поет и философ Тит Лукреций Кар.

Това, което осмисля съзнателния живот на Епикур, е съдбата на една идея, породена от чистите и безкористни намерения, да се схванат правилно тежненията и неволите на хората. В период, когато избуяват първите кълнове на скептицизма и песимизмът се загнездява в душата на хората, Епикур има благородната амбиция да освободи човека от страха и суеверието, да му покаже голямата стойност на знанието. Срещу превратностите на деня хуманизмът на философа открива в просвещението важно средство за смисленото съществуване на индивида. Знанието се обявява за протекция на човека, на неговото съществуване, за смисъл на неговото съществуване. Чужд на аристократизма на някои големи мислители, Епикур се нагърбва с призванието спасител на хората.

Епикурейството е съществен етап от историята на атомизма и на античната философия изобщо. То не просто възпроизвежда философията на Демокрит, а я обогатява с нови положения, внася нови аспекти в нея. Защитавайки последователно принципите на философския материализъм, Епикур създава елинисткия модел на атомизма, изменя старата представа за света, ориентира в нова