Етиката на Епикур

Смъртта: когато ние сме, нея

я няма; когато тя е, ние не сме

Древногръцкият философ Епикур е роден в селището Гаргет, близо до Атина, през 341 г. пр. н. е. Родителите му се преселват на остров Самос, където баща му упражнява известно време професията на учител. През 323 г. пр. н. е. Епикур се завръща в Атина, където се запознава с философските и научни идеи на Платон и Аристотел. Впоследствие благодарение на Навситан, последовател на Демокрит, се запознава с атомистическото учение и става привърженик на неговите принципи. След това в продължение на около 10 години е преподавател в различни селища в Мала Азия и спечелва немалко привърженици на атомизма. През 306 г. заедно с част от учениците си той отново се завръща в Атина, където основава философска школа, известна в историята на философията под името: Градината на Епикур. Според древните източници на входа на Градината стои надписът: Гостенино, тук ще прекараш добре времето си; тук е върховното благо удоволствието. Школата е организирана на сравнително демократични начала и в нея вземат участие представители на различни прослойки на античното общество. Тя се утвърждава като главен разпространител на философския материализъм. Епикур умира през 270 г.

Според свидетелствата на различни древни автори Епикур е автор на около 300 трактата, посветени на различни области на научното познание. Главното му произведение е озаглавено За природата и има 37 книги. За съжаление от литературното богатство на мислителя е запазена незначителна част. В съчинението си За