Етика на здравната политика

1 .Същност на етиката

Етиката е единственият начин на регулация, който произхожда на първо място от личната преценка на индивида, придържайки се към установените и споделени ценности , за да придаде значение на решенията и действията му.

Етиката- като теория - е учение за нравствеността и нейната същност, за законите на историческото и развитие и за ролята и в общественият живот. Етиката определя система от норми за нравствено поведение, нравствени правила и морал.

Следва да се посочи, че етиката е наука, която търпи развитие. Нещо повече, от гледна точка на грижите за потребителите, всеки сектор има свои етични норми, които са задължителни за прилагане при отношенията с клиенти.

Здравния сектор, като силно хуманитарен сектор, обуславящ се изцяло върху грижата и промотирането на здравето на обществото и в частност на отделния пациент, се базира и зависи от морала и етиката на всеки един негов представител.

2. Етиката в сектора на здравеопазването

Развитието на етиката в здравната политика има история още от края на 60-те години на миналия век, в контекста на икономическите, политическите, технологичните, комуникационните и пр. промени .

Сферата на здравните услуги се превърна в равноправна на производствената. Отношението лекар- пациент стана значимо условие за успешността на здравната политика. Заговори се за медицинска етика.

Медицинската етика се занимава с традиционното поставяне на норми, които трябва да важат в здравеопазването. Медицинската етика се е развила от лекарската етика, но се отнася до всички действащи лица в здравеопазването - институции, организации, не на последно място медицинската етика касае и пациентите.