природните закони. Животът на човека е даден от природата. Затова щастието според Хобс не се състои в спокойствието и невъзмутимостта на духа или в отсъствието на желания, както твърди Епикур, защото с тяхното прекъсване се прекратява и самият човешки живот.

В своите възгледи Хобс разкрива едно вътрешно противоречие: от една страна съществува естествено състояние на борба на всеки срещу всеки, а от друга страна обаче това състояние противоречи на основното и природно влечение на човека към самосъхранение. Всеки човек има природното право на живот и затова хората разрешават това противоречие като излизат от първоначалното естествено състояние. Те преодоляват естественото състояние като сключват договор помежду си за спазване на определени правила, без които съжителството в обществото е невъзможно. Необходимо е всеки да се откаже от правата си над всички вещи и да отстъпи част от тези права на другите. Така според Хобс се зараждат и реализират в отношенията между хората в обществото естествените закони на нравствеността, породени от справедливия разум, а именно: не прави на другите това, което не желаеш да ти правят на теб; отдавай всекиму дължимото; никому не вреди и пр.

Характерна за етическите възгледи на Хобс, за разлика от Епикур, е тенденцията да се отделя едно значително място на социалните обстоятелства и фактори, чрез които се обяснява произхода и същността на морала. Ролята на природните фактори и на човешката природа, по-специално, естественото състояние на борба на всеки срещу всеки и природният стремеж към самосъхранение не са истинските фактори, които обуславят нравствеността. Те подтикват, насочват към възникването на нравствеността и нравствената регулация, но хората, водени от природния стремеж към самосъхранение сами създават естествените закони на нравствеността, които регулират взаимоотношенията в обществото.

Заключение

Според материалистите, нравствеността се явява една социална необходимост, без нравствената регулация обществото би се разпаднало, а