Това, което определя главния смисъл на епикурейската етика е, че щастието - тази върховна цел на блажения живот - не се състои просто и само в удоволствията, а и в отсъствието на телесни страдания и духовни тревоги, когато тяхното присъствие отклонява човека от неговите естествени потребности и цели. В съгласие с това, епикурейската максима изисква човек да се стреми не само към наслаждение, но и към освобождаване от страдания и тревоги. Удоволствията са оправдани, ако чрез премахване на страданията водят до нравствения идеал - щастието, като върховно и блажено състояние на човешкото съществуване.

2. Материалистично направление в новата европейска философия

От представителите на материалистическото направление в новата европейска философия през XVII в. най- значителна роля за разработката на етическите знания имат английските философи Хобс и Лок, а също холандският философ Спиноза.

Хобс стои твърдо на материалистически философски позиции, ожесточено воюва с теологията и схоластиката. Това се проявява в цялото му философско учение и оказва много сериозно влияние върху разработката на етическите знания.

При разработката на етическите проблеми Хобс проявява реализъм, като отчита съвременното му състояние на английското общество, което се характеризира с интензивен процес на първоначално натрупване на капитала. Според него отначало хората се намират в едно естествено състояние на противопоставяне и борба на всеки срещу всеки, при което важи латинската сентенция "човек за човека е вълк". Това състояние обаче противоречи на основното и природно влечение на човека към самосъхранение.

Самосъхранението е висше благо, от всички блага то е първо и най-главно. Хобс придава на самосъхранението егоистичен характер. Според него човек по природа е егоист, но това не значи, че ние трябва да се противопоставяме и осъждаме тази природа. Егоизмът според Хобс е просто проява на необходимост, защото човекът е част от природата и той се подчинява на