Естествени, но не необходими;

Неестествени и не необходими.

Към първите той отнася желанията, свързани с удовлетворяване на най-насъщните потребности на индивида - храна, облекло. Към вторите принадлежат онези желания, удовлетворяването на които надвишава естествените нужди на човека - разкош, пресищане и др. Към третата група спадат всички онези желания, които противоречат на естествените закони за съществуване и съжителство на хората - стремеж към богатство, амбиция за власт.

Природата на удоволствието се определя от реалните резултати на неговото действие. Удовлетворяването на не необходимите желания и удоволствия води неизбежно до стимулиране на страстите, до пораждане на нови желания и накрая до отклоняване от принципите на благоразумния живот. Същността на удоволствието се определя и от неговото пряко отношение към страданията на индивида. Епикурейската максима допуска за естествени и необходими онези удоволствия, които повече или по-малко освобождават индивида от едно или друго страдание. Така удоволствието, чието удовлетворяване причинява страдание, не е необходимо, а удоволствия, чието отсъствие води до едно или друго страдание, са необходими.

Разбирането на Епикур за умереността изразява изискването за хармоничност в поведението и действията на индивида. Умереността се реализира в две насоки. От една страна, тя предполага сдържаност спрямо желанията и удоволствията - колкото по-малко желае човек, толкова по-лесно достига своите цели и толкова по-безпрепятствено задоволява своите желания. От друга страна, умереността предполага целесъобразност при подбиране на средствата за реализиране на желанията. Умереността не е отказ от удоволствие, не е апатия, а е своеобразен контрол над тях. Възгледът на Епикур за умереността изразява не само самодисциплинираност на духа, но и благородно примирение. Тя изразява едновременно чувството за скромност и чувството на утешение. Като идея на моралното съзнание умереността е свързана с реалистично отношение към действителността.