Етически и морални проблеми в материалистическите философски системи

Увод

За разлика от идеалистическите философски системи в рамките на материалистическите, при разработката на етическите знания се наблюдава една последователност и приемственост на изходните материалистически позиции, от които философите се ръководят при разкриване същността на морала (нравствеността) и същевременно, непрекъснато усъвършенстване и доразвитие на тези позиции в рамките на философските системи на следващите философи материалисти.

1. Елински представители на материалистическата философия

Най-яркият представител на материалистическата философия от древността, който има огромни заслуги за разработката на етическите знания, това е Епикур. Той принадлежи към най-авторитетното и най-значимо направление на древногръцкия материализъм - философията на атомизма. Но докато Демокрит преди всичко се занимава с проблемите на онтологията и гносеологията като най-съществени проблеми на материалистическата философия, Епикур съсредоточава своето внимание върху проблемите на етиката.

Първият въпрос, който Епикур разглежда, това е въпросът за произхода, за източника на морала. Той категорично се противопоставя на всички теории за божествения произход на морала. Боговете, според него, нямат никакво отношение към моралните явления, те не се намесват и не определят моралното поведение на човека. Моралните ценности не идват наготово като дар от боговете, а са естествен резултат от справедливите действия и постъпки на хората. По този начин Епикур застава твърдо на позициите на атеизма в моралната сфера.

Епикур смята, че произходът и източникът на морала трябва да се търси в самата природа и по-точно в природата на човека. Моралът според него има напълно естествен произход и не е резултат от действието на някакви свръхестествени сили и фактори. Основно положение в етиката на Епикур е принципът на единството между природата и човека. Човек е природно