ЕСТЕТИКАТА НА КРЪГА МИСЪЛ И БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕРНИЗЪМ

Някогашното патриархално-монолитно художествено съзнание, което преобладава в литературата на Българското възраждане и на първото десетилетие след Освобождението, е преодоляно и заменено с индивидуалистично от творците около списание Мисъл (1892-1907), които създават първия литературен кръг в България. Това са поетите Пенчо Славейков и П. К. Яворов, белетристът и драматургът Петко Тодоров и литературният критик д-р Кръстьо Кръстев, който е и главен редактор на списанието. Така наречената велика четворка обединява редица по-млади автори, Които споделят новите естетически възгледи на литературния кръг. За тях най-важни са проблемите на личността.

Какви са тези нови естетически възгледи, които създават българския модернизъм? Те са свързани с борбата за европеизация на националното изкуство и култура, за издигане и реализиране на принципите, утвърждаващи универсалната човешка проблематика и вътрешния свят на отделната личност.

Писателите от кръга Мисъл предпочитат психологическия анализ пред социалния и фактологическия. Издигат в култ философията на Фридрих Ницше и неговите последователи, споделят идеите на А. Шопенхауер и Д. С. Мережковски, спорят със социалистите и марксистите. И четиримата от кръга разбират изкуството не като отражение на живота, а като сътворяващо друг свят: духовния и емоционален свят на отделната личност; свят, изпълнен с общочовешки идеи и с философски внушения за неограничените възможности на твореца (наречен от Ницше свръхчовек). И за четиримата от кръга и списанието Мисъл най-важна задача е издигането на българската литература и култура на световно равнище.

Те тласкат напред развитието на българската естетическа и художествена мисъл, поставят високи художествени и идейни критерии пред творците. Техните новаторски концепции по основни философско-естетически и културно-обществени проблеми са тясно свързани с основната им задача: да възпитават българското общество, да облагородяват чувствата и естетическия вкус на читателите, да ги въвличат в една по-висока сфера на задълбочени размисли и преживявания върху смисъла на човешкото съществуване.

Редакторите на списание Мисъл се стремят главно към издигане и усъвършенстване на духовния живот в България и към създаване на модерни течения в националното ни изкуство, по образец, но не и по подражание, на западноевропейските. Четиримата нови литературни авторитети обявяват писатели като Иван Вазов и Константин Величков за остарели традиционалисти, за отминал етап в българската литература; отричат битовизма, провинциализма, политическата тенденциозност микроскопическия реализъм (така д-р Кръстев нарича реалистичния начин на писане на Михалаки Георгиев), опълченския реализъм (така Пенчо Славейков нарича реализма на Иван Вазов). Новата естетика на модернистите от кръга Мисъл налага психологизма вместо битовия реализъм, европеизацията вместо ограничената домашна проблематика. И четиримата се борят за чисто от социалност и политичност изкуство. Пенчо Славейков, който постепенно се налага като водеща и централна фигура в литературния кръг, иска националното ни изкуство да се издигне до модерните европейски мислители и творци, а не до европейските класици, които са кумири на Иван Вазов, за когото най-важни са патриотичните и възпитателните задачи на литературата.

Пенчо Славейков е не само модерен поет, той е дълбок мислител, философски вглъбен творец; той е идеологът на българския модернизъм, истински духовен водач на нацията след Освобождението. Възпитаник на немската романтична школа, той е привърженик на Гьоте, Шилер, Хайне... Най-великите личности за него са героите на духа. Самият той е неуморим борец за висока култура; изпълнен е с благородно творческо вдъхновение и стремеж към душевна хармония. Поезията му е повече мисловна, отколкото чувстваща. Творчеството му, както и цялостната му дейност на философ и естет, е резултат от системен, упорит и вдъхновен труд, от натрупани огромни познания в областта на съвременната световна философска и естетическа мисъл.