Начало > Лекции > Обща теория на правото

Естествено право и позитивно право. Характеристики.

Разграничение. Историческо развитие.

Естествено право и позитивно право. Историческо

развитие.

Характеристика

1. Естественоправни теории:

1.1. Същност, причини за възникване, предимства и

недостатъци, значение:

а) общото между всички тях е това, че:

- признават на съществуването на естественото

право като съвкупност от вечни и неизменни правила за

поведение,

съществуващи независимо от хората;

- признават на позитивното (положителното,

човешкото) право като нещо подчинено на естественото,

следващо от

него, съобразявано с него;

- подхождат към правото откъм ценностната му

характеристика.

б) различното между всички тях е това, че виждат

различни основания (причини) за съществуването на

правото;

1.2. Подгрупи естественоправни теории:

а) ранни теории:

- ЕП като право на добродетелта - Дхарма, Лао

Дзе, Конфуции;

- ЕП като право на природата - Аристотел и

римските юристи;

- ЕП като право на разума - Цицерон;

- ЕП като създание на Господ - телеологичната

и католическа теория на Т. Аквински.

б) на Новото време -Гроций, Пуфендорф, Хобс, Боден,

Русо, Монтескьо...

в) модерни теории за ЕП:

- ЕП като обективно дадена ценност - Франсоа

Жени;

- ЕП като морална категория - Жан Дабен;

- ЕП като учение за ценностите в правото - А.

Дентреве;

- ЕП като право произтичащо от

антропологичните особености на човека - Маргарет Мийд;

- ЕП като етична юриспруденция - Морис Коен;

- ЕП като връзка между моралните истини и

общите факти - Стюард Браун;

- ЕП като вътрешен морал на правото - Лон

Фулър;

- теория за възроденото ЕП на базата на