Естествен роман е впечатляваща и високо оценена творба. Наричат я машина за истории..., земна и интелектуална едновременно, и заедно с това, и изпълнена с хумор и меланхолия творба. Непрекъснато започват нови и нови начала, представляващи един античен модел. Романът е върволица от фрагменти, които са втъкани едни в други. Текстът на романа наистина е опростен дотолкова, че прилича на донякъде на комикс. Може да се каже, че това е роман на крайностите- един път нежен, друг път безмилостен. Но както и да го погледнеш кратките истории, започнати и недоразказани, привличат със своята естествена категоричност, напоени са с хумор и едновременно с това и със странна жестокост.

Въпреки, че жанрово е трудно да се определи рода на това произведение, макар, че не влиза в никакви литературни категории, това е един ярък и експериментален дебют на Георги Господинов, който прави впечатляващо преобръщане на гледните точки. Само факта, че е преведен на десет езика свидетелства за това, че Естествения роман е неопределимо четивна книга.

Използвайки до тук оценките, дадени от различни вестниници, намиращи се на гърба на романа, мисля, че е време да дам и моята собствена оценка на това велико произведение, и като читател, и донякъде като критик.

Намирам произведението на Георги Господинов за особено интересно и лесно четивно. Сюжетите на историите, разказани в така наречения роман, са странни постановки, идеалното съдържание за една философска комедия. Естествеността и непринудеността на езика на автора, те кара да се отпуснеш и с желание да прочетеш страничките на романа. Изборът на сюжетите и персонажите на пръв поглед е доста странен, но както и мухите, така и кенефите крият в себе си и хумор, и съдържание. Изборът на главния герой е много интересен, макар, че действието в повечето случаи се върти в различни посоки и е трудно да се прецени кой в