ЕСХИЛ - ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕИ

Прометей е познат още от древногръцката митология. Когато Зевс сваля от трона баща си Кронос, Прометей е сред малцината титани, които му оказват помощ и затова впоследствие той е приет добре от новия бог. За разлика от времето, когато старите богове и хората взаимно са се зачитали и са живели в мир, Зевс решава да унищожи хората и да засели Земята с нов, по-добър човешки род. Тогава единствено титанът Прометей се противопоставя на това решение на Зевс и за да спаси хората, им дава божествения огън, науките, занаятите и изкуствата. Разбирайки това, Зевс жестоко наказва своя някогашен приятел, като го приковава към скала в планината Кавказ. Според древногръцкия мит, вината на Прометей не е само спасяването на хората. Той е прорицател, знае кой ще свали Зевс от трона на Олимп и как може да отклони съдбата, но не желае да издаде тайната. Упоритият му отказ предизвиква Зевс и той го подлага на изтезания за векове в подземното царство Аид, после отново го връща на скалата. Черен орел, пратен от Зевс, разкъсва всеки ден черния му дроб. Освободените титани и майката на Прометей - Темида, го молят да се подчини на Зевс, но Прометей е все така непреклонен. Той знае каква му е съдбата и очаква героя Херкулес. След много години Херкулес идва и убива орела. От Олимп долетява Хермес. Волята на Зевс е титанът да бъде освободен. Чак тогава Прометей разкрива великата тайна - синът на богинята Тетида ще бъде по-велик от баща си, затова Зевс трябва да се откаже от брак с нея.

Есхил не е първият древногръцки автор, който разработва мита за Прометей. Преди него е писал Хезиод, който представя Прометей в своята Теогония в по-различна светлина. Есхил обаче внася ново съдържание в мита, без да го променя съществено. Неговият Прометей се противопоставя на Зевс от хуманни подбуди. Човекът е искрицата живот сред хаоса на Космоса. Боговете първо го създават, а после го оставят да живее в мрак - смъртен, безпомощен и неук, обречен на гибел. Спасението чрез огъня, който им дава Прометей, всъщност символизира духовното възраждане на човечеството. Титанът се превръща във възвишен образ, в пламенен човеколюбец и борец срещу всяка тирания и потисничество над хората.

На сцената Прометей е прикован, неподвижен. Цялата вътрешна енергия на героя се излива в словото. Образът му се оформя в развитието на конфликта чрез диалозите, чрез монологичните му речи, както и чрез лирическите партии на Океанидите.

Началото на действието представя приковаването на Прометей от бога-ковач Хефест, което става под зоркото око на верните служители на Зевс - Власт и Сила. Хефест изпитва съчувствие и състрадание към Прометей, но покорен на боговете, той изпълнява дълга си. В раздвоението на Хефест, породено от роднинството му с Прометей и верността към гръмовержеца, за първи път загатва за съмнение относно справедливите решения на Зевс.

През цялото това време Прометей мълчи, но всъщност неговото мълчание е изпълнено със значение. То изразява и страдание, и гордост в страданието, и твърдост в мъката, и бунт срещу несправедливостта и жестокостта на Зевс, и презрение към слугите на властника. Едва когато остава сам, страданието изригва в зов към природните стихии:

Свещен ефир и ветрове развихрени! Вий, изворни води и вий, усмихнати вълни в морето! Земьо, всекърмилнице, и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как аз, богът страдам от ръцете божи!

Неизмерна е обидата на Прометей от това, че той, богът, е подложен на изтезания и болка като обикновен смъртен. Унизено е божественото му достойнство. Върху