Образът на Прометей остава дълготраен израз на борбеното начало в личността, която се стреми към прогреса и чийто водещ знак е хуманизмът. Почти всяко човешко поколение създава своя представа за Прометей според древния гръцки мит или според образа, създаден от драматурга Есхил. Но неизменно тази представа отбелязва спонтанното одобрително възприятие на топлото съчувствие у титана Прометей към човешкия род, стремежът му да го съхрани и да му даде знания и умения да просъществува в началото на своя земен път.

Прометей е символ на борещата се личност, която надмогва страдания и несправедливост, осъзнавайки своята правота в един дълбоко драматичен конфликт, създаден от две непримирими позиции - човеколюбие и справедливост срещу тирания и грубо разрушаване на всяко хуманно начало. Заедно с това се откроява и индивидуалността, която се стреми към възвишеното и доброто срещу бездушното и жестоко налагане на канони и ограничения над личността. Така всъщност като обект на несправедливо назидание става този, който стои на справедлива позиция, само защото тиранинът е по-силният в този конфликт. Въпреки че е прикован, въпреки статичната поза на Прометей, личи неговата непреклонност, неизчерпаема воля и енергия на духовно смел титан.

Неизбежният ход на събитията, усещането за необятност на времето и страшната разпра между боговете поражда и едно силно осезаемо напрежение в драмата.

Въпреки че Прометей е взел съзнателно решението за своите действия и че целта му е осъществена, то честта и авторитетът на титана са прицел на злорадстващи за бедата му очи.

Противникът на Прометей, всемогъщият владетел Зевс, не присъства в трагедията, но един невидим негов поглед сякаш присъства и дебне всяка дума и жест. Може би затова би могло да се приеме почти като дързост поведението на всички, които критикуват Зевс. Впечатлява, че сред тях са дори послушните подчинени на могъщия владетел. Хорът го окачествява като жесток, със сърце неумолимо, дух непреклонен, а властването му - безбожно. Характерни за това са думите: Няма да се спре, догде не се насити или додето не бъде отнета с тежък бой властта му!

Изниква въпросът дали това е израз на свободна воля, макар и плахо изразена? Може би това е по-скоро подтик към отмъщение, но да бъде извършено от друг някой, който ще поеме тежкия дял, защото страхливите не могат да понесат жребия на бореца. Те могат само да наблюдават отстрани, да дават уклончиво мнение, без да се ангажират с пряко действие. Така хорът океаниди слуша със състрадание, но и не престава да упреква титана: Как тъй? Какво очакваш? Та не Виждаш ли, че си сгрешил? А как - да не приказваме -нерадост е за мен, за теб - страдание.

В противовес на това звучат уверените думи на Прометей, съдържащи ярката индивидуалност на титана-борец: Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!

Силно впечатлява гордото самочувствие и дълбоко заложеното чувство за достойнство. Не може такава личност да се сдържа, да мълчи или бездейства, както съветва благонамереният Океан. Съзнателната гордост на Прометей сразява с