ПРОМЕТЕЙ, ЗЕВС И ХОРАТА

Като символ на най-хуманното отношение към човека, този митологичен герой -Прометей, е вълнувал велики творци като Гьоте, Байрон, Шекспир, Смирненски... Издръжливостта на силата и духа му в борбата с всесилния Зевс го поставя в позиция на трагичен герой, защото Прометей страда незаслужено - вината му се състои в извършването на най-прекрасни хуманни дела. Като защитник и спасител на човешкия род, Есхил успява да го противопостави на всевластния тиранин Зевс и в тази, на пръв поглед, неравностойна, но твърде достойна и човеколюбива за Прометей кауза, без да натрапва авторското си мнение, успява да ни докосне до възможностите на духовен титан, така че сами да усетим тяхната необятност и да го поставим начело на истинските борци за човешки прогрес.

Още в самото начало на трагедията проличава любовта на Прометей към човешкия род и решението му да се опълчи срещу волята на най-силния, мълчаливо понасяйки страдалческата си участ пред Власт, Сила и Хефест. Решението на Гръмовержеца да изтреби целия човешки род поради несъвършенството му е категорично. Но Прометей е достатъчно мислещ и духовно свободен, за да се опълчи срещу погрома на човешкия род, предрешен от каприза на властника. Неслучайно той мълчи пред пасивния съчувственик Хефест и угоднически настроените Власт и Сила. Единствено Вселената той чувства равна на себе си и е готов само пред нея да изплаче болката си, нанесена му от Зевс:

Свещен ефир и ветрове развихрени!

Вий, изворни води, и вий, усмихнати

вълни в морето! Земьо всекърмилнице,

и ти, всевиждащ слънчев кръг!

О, вижте как

аз, богът, страдам от ръцете божии!

Това обръщение към космическите сили е достойно единствено за промислителя. Единствено пред тях той се врича: Ще се боря докрай с безконечните дни.

Дързостта на спасителя на човешкия род също не е случайна. Богоборството му е съзнателно, защото мъките нямат значение, когато целите са хуманни и съзидателни. Те просто са цената, която трябва да плати Прометей за своето свободомислие. Силите да изтърпи оковите и позора, нанесен му от Зевс, идват от мисълта за спасението на цивилизацията. Затова Прометей се старае да внуши на състрадаващите го Океаниди, че мъченическата му участ не е случайно хрумване и недоразумение, а последица от непреклонна воля, бунтуваща се срещу произвола и потисничеството на властниците въобще. Съзнанието, че спасява човечеството, го прави горд:

Аз знаех всичко предварително.

Да, чуйте: исках, исках и така сгреших.

Представата на читателя (зрителя) става все по-пълна. Прометей явно не е една обикновена жертва, защото изпитва любов към хората. Мащабите на неговата обич, стигащи до самопожертвувателност, го извися ват до сила, която е устремена към бъдещото щастие на човечеството. Тя е вечна! Същевременно, съпоставяйки Прометей със Зевс, не може да не открием в тази гениална извисеност - самота, трагизъм и скромност. За разлика от Зевс,

Прометей - окован - разполага единствено с острото си слово. От режещите му думи струи дръзка подигравка и язвителна ирония. С тях силният отхвърля съветите на Океан да промени характера си и да стане нов, защото нов е властникът. Поведението му