Прометеевият образ е първият пример за герой-хуманист в световната литература. Създаденият от Есхил образ на драматургичен герой се основава на ранния Хезиодов мит, но носи белезите на едно по-късно мислене на древния елин. Пречупен през погледа на Есхил, образът на Прометей се превръща в герой, който остава в световната литература като вечен символ на човешкия прогрес.

Прометей е вълнуващ пример за това, как една отделна личност, надарена с безгранично човеколюбие и воля да отстоява принципите и идеите си, дава своя принос за развитието на човечеството, макар да знае колко много трябва да пожертва в името на този идеал.

Есхиловият герой е носител на ново мислене. Саможертвата в името на простосмъртните е непонятна за олимпийските богове Океан, Хермес, Власт, Сила и самодържеца Зевс. Нито един от тях не може да вникне в същността на великото му дело, нито да оцени себеотрицанието и саможертвеността на титана. Те дори считат жертвоготовността му за проява на неблагоразумие и слабост. Именно в противопоставянето на начина на мислене на Прометей и останалите божества е заложен контрастът между старо и ново, прогресивно. Думите на Зевсовия слуга Власт към Хефест: Мрази го! Бог е, но на боговете пръв враг - той даде твоя дар на смъртните!

са доказателство за страхопочитанието към владетеля на Олимп и сляпата вяра на повечето богове в него. Те му се подчиняват безусловно, без да смеят да се опълчат срещу силата и гнева му. Прометей не само има смелостта да се противопостави на мълниеносеца, но го прави открито и с пълна увереност в правотата си. Дори и да знае (благодарение на пророческите си способности) колко много болка и страдание го чакат заради любовта му към хората, титанът нито за миг не се разколебава и твърдо отстоява взетото решение. Нещо повече, съзнанието за извършената добрина го изпълва с гордост, както откритието радва учения, и му дава морални сили да търпи насмешливото мнение на Океан, Хермес, Власт и Сила:

Та ето всичко, с кратка реч изказано:

от Прометей са всичките умения!

Дори и да е прикован и лишен от свобода. Прометей побеждава в словесните двубои със слепите изпълнители на Зевсовата воля. В диалога между титана и Океан проличава твърдостта, която Прометей проявява, докато останалите богове, предпочитайки да останат на страната на Зевс, са изменили на предишните си позиции: Завиждам ти, че си между невинните, след като с мен сподели всички дързости...

Прометей не пропуска да иронизира низостта на Океан. Титанът воюва за морално превъзходство над Зевс. В трагедията на Есхил най-силният между олимпийските богове е представен косвено чрез своите слуги и поддръжници и победата на Прометей над някои от тях в словесен двубой представлява всъщност своеобразна победа над Зевс. Дори и окован, благодетелят на хората нито за миг не се поддава на предложението да бъде освободен, ако предскаже бъдещето на мълниеносеца. Той е носител на огромна морална сила и високи идеали, от които не би се отказал. Пренебрегвайки себе си в името на простосмъртните и опълчвайки се гордо срещу Зевс, Прометей отстоява новото и възвишеното в себе си, което така ярко го отличава от останалите. Неговото дело допринася за развитието на човешката цивилизация. Но има нещо още по-силно - Прометей е първият, осмелил се да не зачете Зевсовата воля и да защити правото на по